Робърт Шекли - Гладиаторите на Есмералда

— Какво е това там? — попита той съседа си.

Пълният мъж присви очи и сви рамене.

— По дяволите, това е Хаити.

Самолетът се спусна бързо над Есмералда и започна да завива към летище Моргантаун от другата страна на острова, което гледаше към прохода Мучер.

Сигналът за коланите и цигарите светна и стюардесата обяви: „Дами и господа, след малко ще кацнем на Есмералда. Моля, загасете всички цигари. Благодаря ви. Приятно прекарване в Ловния свят.“

Летището бе приятно и добре устроено, светло и лъснато, в рязък контраст с това в Маями. Палми в бъчви, ниски тавани с флуоресцентни лампи, пастелни цветове. Стенописи по стените, напомнящи нещо карибско. Митницата и имиграционната служба бяха бързи, но прецизни. Като че ли не обръщаха много внимание на това кой влиза. Костюмът на Харолд, мръсен и с петна от пот, не заслужи дори един поглед от страна на чистичкия униформен полицай, който му махна да мине заедно с другите пътници. И ето го просто така на Есмералда, средището на Ловния свят.

Харолд си проправи път през претъпканото летище към пиацата на такситата и автобусите отвън. Около стотина души чакаха превоз там. Харолд вдигна раницата си на рамо и се отдалечи от групата с надеждата някой да го вземе до града, но готов да стигне пеш, ако се наложи. Беше заобиколил наполовина сградата, когато ниска, бяла, отворена спортна кола спря до него.

Шофьорът каза:

— Ако отивате в Есмералда, вървите в грешна посока.

— По дяволите — изруга Харолд. — Ще ме качите ли?

Шофьорът бутна вратата да се отвори. Беше висок загорял мъж, почти толкова висок, колкото Харолд, но много по-привлекателен. Имаше класическо италианско лице: маслинен цвят на кожата, разтапящи черни очи и черна четина по брадичката. Облечен бе в кашмирено палто от камилски косъм в спортен стил и бледосин вълнен шал.

— За Лова ли дойдохте? — попита той.

— Не съм далеч от тази мисъл? — отговори Харолд.

— Позволете ми да се представя. Казвам се Майк Олбъни и съм първокласен Търсач.

— Търсач? Какво е това?

— Мислех, че всеки го знае — учуди се Олбъни. — Можем да бъдем наречени предният пост на Ловеца. Осигуряваме всичко, от което има нужда: коли, оръжие, амуниции и най-вече информация. Организираме му Убийството или откриваме кой го преследва, когато му дойде ред да бъде Жертва.

— А какво получавате в замяна? — поинтересува се Харолд.

— Това му струва само една четвърт от аванса за Лова плюс разходите. Повярвай ми, струва си. Какво би правил иначе, ще си купи телефонен указател и карта на пътищата и ще се мъчи сам да търси? Кой ще разположи охраната му, кой ще разкрие защитата на врага му? Това е моя работа и си ме бива. Така че, ако решите да Ловувате, бих ви препоръчал услугите си. Мога да бъда нает за час, ден или за цялото времетраене на Лова.

— Благодаря, че ми разказахте — каза Харолд. — Ще гледам да не забравя.

— А може би имате желание да разгледате нашите прочути забележителности. Аз също организирам панорамни обиколки и запознаване с нощния живот.

— Имам ли вид на човек, готов за нощен клуб? — попита го Харолд.

Олбъни беше забелязал евтиния, тежък, вмирисан шевиотен костюм и груби работни ботуши на Харолд със запечена по тях червена джорджийска кал.

— Мислех, че може да си някакъв ексцентрик. Понякога те са много богати.

— Ако бях богат ексцентрик — каза Харолд, — щях да се обличам точно като тебе.

— Кой знае, може пък да забогатееш. От Ловуването се изкарват добри пари. Къде да те оставя?

— Не зная — отвърна Харолд. Мислеше да отиде направо при Нора, но сега се отказа. На лицето му бяха пораснали поне едноседмични бакенбарди, а тялото му беше почти толкова мръсно, колкото и дрехите.

— Къде да намеря евтин хотел?

— „Естрела дел Сур“, точно в центъра на града. Струва малко повече, отколкото някои от хотелите по Южния док, но тук поне няма да ти ограбят стаята. Най-малкото не докато си буден.

— Благодаря, полезно е да се знае — каза Харолд.

Пътят беше с четири ленти и пресичаше едно равно поле. Покрай него имаше магазини за сувенири и фабрики с плоски покриви. Големи табели рекламираха хотели, ресторанти, масло против слънчево изгаряне, цигари. Тук-таме палмови дървета напомняха на човек, че е в Карибския басейн. Толкова много изложено на показ благоденствие Харолд бе виждал само по телевизионните програми, които показваха каква е била Америка някога, преди нещата да се обърнат и преди майката природа да е завинтила кранчето. Скоро навлязоха в самия град Есмералда. Харолд бе удивен от чистотата на улиците и липсата на просяци.