Робърт Шекли - Доспехи от сив габардин

Начинът, по който Томас Хенли се запозна с момичето, станало по-късно негова жена, заслужава да бъде отбелязан, особено от антрополозите, социолозите и изследователите на ексцентричното. Той служи, макар и съвсем скромно, като пример за един от най-неясните обичаи в бракосъчетанието в края на XX век. И тъй като този обичай има влияние върху модерната американска промишленост, случаят с Хенли е от много голямо значение.

Томас Хенли беше висок, строен млад мъж, консервативен във вкусовете си, умерен в пороците и скромен до крайност. В разговорите и с двата пола той беше толкова безупречен, че дори използваше непристойните изрази, характерни за неговата възраст и положение. Имаше няколко сиви костюма от габардин и много елегантни вратовръзки на райета. Лъжете се обаче, ако си мислите, че в тълпата бихте го открили по роговите очила. Това няма да е Хенли. Хенли беше съвсем друг.

Кой би повярвал че под тази смирена, безлична, прилежна и покорна външност бие неспокойно романтично сърце? Колкото и да е тъжно обаче, всеки би го разбрал, защото маската заблуждава само този, който се прикрива с нея.

Младите мъже като Хенли в техните доспехи от сив габардин и рогови забрала са днешните рицари. Милиони от тях бродят из улиците на големите ни градове, стъпките им са забързани и твърди, очите им гледат право напред, гласовете им са тихи, а дрехите — почти незабележими. Като актьори или като в магия те живеят нерадостно живота си, а вътре в тях гори огънят на романтиката и не изгасва.

Хенли бленуваше непрекъснато и картинно за размахващи се и свистящи блеснали саби, за огромни кораби, носещи се към слънцето с издути платна, за девичи очи, тъмни и безкрайно тъжни, гледащи го през ефирни воали. И все така образно той си мечтаеше за някои по-модерни форми на романтиката.

Но романтиката е стока, която трудно се среща в големите градове. Едва напоследък този факт беше осъзнат от нашите по-предприемчиви бизнесмени. И една нощ Хенли бе посетен от твърде странен търговски посредник.

Хенли се прибра в едностайния си апартамент след един опустошителен петък в службата. Разхлаби връзката си и меланхолично се размисли за очакващия го дълъг уикенд. Не му се гледаше бокса по телевизията, а вече беше ходил на всички филми в близките кина. И което беше най-лошо, всичките му познати момичета бяха скучни, а да срещне други нямаше никакъв шанс.

Той седеше на креслото в спускащия се над Манхатън тъмносин здрач и размишляваше къде би могъл да намери някое интересно момиче и какво би му казал, ако го намери, и…

На вратата се позвъни.

По принцип само амбулантни търговци и агенти от Пожарникарския фонд го търсеха без предупреждение. Но тази вечер той с удоволствие би посрещнал дори моментното наслаждение да прогони някой амбулантен търговец. И така, отвори вратата и видя нисък, стегнат, крещящо облечен човечец, който го гледаше лъчезарно.

— Добър вечер, мистър Хенли — бодро каза човечецът. — Аз съм Джо Морис, представител на нюйоркската Служба за романтика със седалище в Емпайър стейт билдинг и клонове във всички околни градове, в Уечестър и Ню Джърси. Ние с всички сили се стремим да помагаме на самотниците, мистър Хенли, следователно и на вас. Не отричайте! Иначе защо ще си седите у дома в петък вечер? Вие сте самотен и да ви помогнем е наше приятно задължение. Един интелигентен, чувствителен, привлекателен младеж като вас има нужда от момичета, очарователни момичета, мили, прелестни, отзивчиви момичета…

— Вижте какво — строго каза Хенли, — ако ръководите някакво бюро за скъпи леки момичета…

Той не продължи, защото Джо Морис целият почервеня. Едва сдържайки гнева си, търговският посредник се обърна и си тръгна.

— Почакайте! — каза Хенли. — Съжалявам.

— Бих искал да знаете, сър, че аз съм семеен — каза студено Джо Морис. — Имам жена и три деца в Бронкс. И ако дори за миг допуснете, че съм свързан с нещо непочтено…

— Наистина съжалявам — Хенли въведе Морис вътре и му предложи креслото.

Мистър Морис веднага си възвърна бодростта и приветливите маниери.

— Не, мистър Хенли — каза той, — младите дами, които имам предвид, не са… хм… професионалистки. Те са сладки, нормални, романтично настроени млади момичета. Но са самотни. Има много самотни момичета в нашия град, мистър Хенли.

Кой знае защо Хенли си беше представял, че това състояние важи само за мъжете.