Робърт Шекли - Счетоводителят

— Така е — отговори мисис Дий. На очите й напираха сълзи. — Но ти знаеш как се справя Боарбас с децата. Никога не остават същите.

Мистър Дий запази каменно изражение.

— Да, но не мога да му помогна по друг начин.

— Той е толкова малък — проплака майката. — Това… Срещата с Боарбас ще го травматизира.

— Ако наистина стане така, ще използваме най-добрите психотерапевти, за да го излекуват. Ще намерим най-способните, които могат да се наемат с пари. Обаче синът ни трябва да стане магьосник.

— Добре тогава — съгласи се мисис Дий. Вече не криеше, че плаче. — Само че не се надявай да ти помагам.

„Жена — помисли си мистър Дий. — Ще намери начин да се отдръпне в най-трудния момент.“

Той започна приготовленията за призоваване на Боарбас. Сърцето му биеше лудо.

Най-напред сложи три рисунки — дванадесетлъчева звезда, в която се виеше безкрайна спирала, заключена в пентаграма. После насипа билките и екстрактите — все скъпи неща, но абсолютно задължителни при тази магия. Накрая изрече защитното заклинание, без което Боарбас щеше да се освободи от астралното поле и да ги унищожи всички. Остана да капне три капки кръв от хипогриф…

— Къде е кръвта от хипогриф? — попита той, докато ровеше из шкафа в хола.

— В кухнята, в шишенцето от аспирин — каза мисис Дий с глух глас, бършейки очите си.

Мистър Дий намери шишенцето и вече всичко бе готово. Запали черните свещи и каза заклинанието за призоваване на демони.

Въздухът в стаята се нажежи. Оставаше само едно — да изрече името.

— Мортън — извика бащата. — Ела тук!

Синът му се показа. В ръката си държеше една книга по счетоводство. Изглеждаше дребен и беззащитен.

— Мортън, сега ще извикам Боарбас. Не ме принуждавай да правя това, моля те!

Момчето се ококори и пребледня. Направи крачка назад, но упорито поклати глава.

Мистър Дий отсече:

— Добре! БОАРБАС!

Разнесе се страхотен гръм, въздухът стана още по-горещ и се появи самият Боарбас. Беше висок до тавана и злобно се смееше.

— Я, едно момченце! — извика демонът с глас, който едва не събори къщата.

Устата на Мортън се отвори, челюстта му провисна, очите му сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите…

— Едно непослушно момченце — прогърмя Боарбас и се изкикоти. Пристъпи към него. Къщата жално скърцаше при всяка крачка.

— Махни го! — извика мисис Дий.

— Разбира се — отвърна мъжът й. — Но след като си свърши работата.

Огромните напукани ръце се протегнаха към момчето. То обаче отвори счетоводната книга и изпищя:

— Спаси ме!

В този момент се появи много висок и изключително мършав старец. Беше покрит с пера за писалки и листа от книги по счетоводство. Две големи, празни нули заместваха очите.

Боарбас се обърна към новодошлия с думите:

— Зико пико рийл!

Мършавият само се засмя и занарежда:

— Договор на корпорация извън предмета на нейната дейност е не само унищожим, но и нищожен по право.

— Боарбас отхвръкна назад и падна, като счупи един стол. С мъка се изправи на крака. От ярост излъчваше непоносима горещина. Обърна се към стареца и изрече върховното заклинание на демоните:

— ВРЕТ ХЕТ ХОУ!

Мършавият старец застана пред Мортън, за да го прикрие и изстреля гибелните думи:

— Просрочване, пропадане, оттегляне на иск, отказ от претенции, отменяне на дело и — смърт!

Демонът изпищя. Припряно заотстъпва назад, отчаяно зашари с ръце във въздуха, откри отвора и изчезна.

Старецът се обърна към свитите в ъгъла родители и каза:

— Аз съм Счетоводителят. Искам да сте наясно, че синът ви е сключил договор с мен, според който той е мой ученик и ще стане мой слуга. За неговата вярна служба аз, СЧЕТОВОДИТЕЛЯТ, ще му се отплатя богато — ще го науча как да обрича душите на хората, като ги вкарва в прокълнатата паяжина от цифри, формуляри, правонарушения и репресивни мерки. Можете да видите и знака, с който съм го белязал.

Старецът хвана дясната ръка на момчето и посочи мастиленото петно на средния му пръст.

Обърна се към Мортън и изрече по-меко:

— Утре ще разгледаме някои аспекти на укриването на доходи, с цел избягване на данъчното облагане, неминуемо водещи към душевна гибел.

— Да, сър — отговори Мортън с готовност.

Счетоводителят изгледа още веднъж родителите и изчезна.

Няколко секунди цареше тягостно мълчание. После мистър Дий се обърна към жена си и каза:

— Е, това е. Момчето толкова иска да стане счетоводител, че аз не виждам смисъл да му преча.