Робърт Шекли - Счетоводителят

— Какво ще кажеш? Известно ти е, че ако си магьосник Първа категория, не се налага да работиш. Можеш да станеш пряк наместник на Черния повелител. Пряк наместник! Как ти се струва, а?

За момент като че ли момчето се замечта. Устните му леко се отвориха, погледът му доби блясък. Но след това видя книгите върху бюрото, сметалото и моливите.

— Ще стана счетоводител.

— Така ли?! — изкрещя мистър Дий, изгубил контрол над себе си. — Няма да станеш счетоводител, хлапе такова — ще станеш магьосник! Което е било добро за всичките ти прадеди, ще бъде добро и за теб — кълна се в пъкъла! Пак ще си поговорим, мой човек, пак ще си поговорим!

И излезе бесен от стаята.

Това не впечатли особено Мортън, който спокойно отвори една книга по счетоводство и продължи заниманията си.

Мистър и мисис Дий седяха мълчаливо на дивана. Жената старателно наплиташе въже за ловене на вятър, но мислите й бяха другаде. Бащата мрачно съзерцаваше протърканото петно на килима. Най-сетне се обади:

— Много съм го разглезил. Единственият изход е Боарбас.

— О, не! — беше моменталната реакция на мисис Дий. — Много е малък още.

— Какво, да не би да искаш синът ни да се посвети на счетоводството? Да стане най-обикновен драскач, вместо да се посвети изцяло в служба на Черния повелител?

— Не искам, разбира се. Но Боарбас…

— Знам, знам. И без друго се чувствам като убиец.

Няколко минути седяха мълчаливо. Накрая мисис Дий плахо продума:

— А защо да не извикаме баща ти? Сигурна съм, че ще ни помогне — той обичаше Мортън.

— Да, обичаше го. Само че трябва ли да го безпокоим? Все пак, минаха едва три години, откакто почина.

— Така е — съгласи се мисис Дий и разплете един грешен възел от въжето за ловене на вятър. — Обаче сме поставени пред дилемата: или да извикаме стария джентълмен, или да призовем Боарбас.

Мистър Дий се предаде пред този железен аргумент. Вариантът с дядото на Мортън беше много по-приемлив от този с Боарбас. Започна приготовленията за призоваване на мъртвия си баща. Сложи на килима прах от рога на еднорог, нокът от прилеп и парче от драконов зъб.

— Къде си дянала магическата ми пръчка?

— Прибрах я в торбата при стиковете за голф.

Мистър Дий взе пръчката, застана над купчината магически атрибути и започна да я движи, като изговаряше трите думи за освобождаване на духове. Накрая изрече името на баща си.

От килима веднага се издигна тъмна струйка дим.

— Здравей, татко! — поздрави мисис Дий.

— Много съжалявам за безпокойството — започна мистър Дий, — но синът ни Мортън, твоят внук, не желае да стане магьосник. Представяш ли си? Иска да става… счетоводител!

Димът потрепери, изправи се и изписа една от тайните руни.

— Да, да — отговори мистър Дий. Опитвахме се да го убедим. Но той остава непреклонен.

Димът отново промени формата си и изписа друга руна.

— Да, и ние сме на мнение, че така е най-добре. Ако успееш да го уплашиш истински, той ще забрави глупавото счетоводство. Знам, че е жестоко, но все пак е за предпочитане пред Боарбас.

Струйката дим кимна и се устреми към стаята на Мортън. Мистър и мисис Дий се отпуснаха на дивана и зачакаха.

Вратата на стаята се отвори с гръм и трясък, като от чудовищен порив на вятъра. Момчето вдигна глава, смръщи вежди и продължи да чете.

Пушекът прие очертанията на грифон с акулова опашка. Ревна гръмовно и се присви готов за скок.

Мортън хвърли бърз поглед, повдигна рамене и продължи да попълва цифри в една от колонките.

Крилатият лъв стана на триглав гущер. От хълбоците му шуртеше кръв. Запристъпя към момчето, бълвайки огън с трите си уста.

Мортън записа и последната цифра в колонката, събра ги, провери резултата със сметалото и чак тогава удостои гущера с бегъл поглед.

Димът реши, че видът му явно не е достатъчно ужасен и се превърна с крясък в огромен прилеп. Закръжи над момчето, издавайки страховити звуци.

Мортън пренебрежително се усмихна и започна да попълва нова колонка.

Мистър Дий не издържа и кресна:

— По дяволите! Не те ли е страх?!

— От какво? — невинно попита Мортън. — От него ли? Та това е дядо.

Димът прие обичайната си форма. Кимна тъжно към сина си, поклони се на снаха си и изчезна.

— Довиждане, дядо — извика след него Мортън.

После стана от стола и отиде да затвори вратата.

— Край — изкоментира мистър Дий. — Синът ни е станал твърде самонадеян. Остава ни само Боарбас.

— Не! — жена му изглеждаше сломена.

— Мисля, че нямаме друг избор.