Робърт Шекли - Счетоводителят

— О, не, мисля, че засега положението не е чак толкова сериозно — изрече в скоропоговорка мистър Дий — призоваването на Боарбас е много сериозна мярка.

— Както казах, това го решавате вие. Ако искате го викайте, ако искате — изчакайте. Обаче както е тръгнало, вашият син няма да стане магьосник.

Тя стана да си ходи, но мисис Дий се опита да я спре.

— Поне чаша чай няма ли да изпиете?

— Не, не мога — трябва да бързам. Ще присъствам на сбор на вещици в Цинцинати.

И мис Гриб изчезна в облак оранжев дим.

Мистър Дий размаха ръце, за да разсее вонящия пушек, след което затвори вратата.

— Просто не е за вярване, че все още има хора, които използват неароматизирано гориво.

— Нали знаеш, че е старомодна — отвърна жена му.

Замълчаха. Мистър Дий чак сега осъзна изцяло значението на това, което каза учителката. Трудно беше да повярва, че собственият му син, негова кръв и плът, не желае да следва семейната традиция! Не може да бъде!

— След вечеря ще проведа с него един мъжки разговор. Убеден съм, че няма да се наложи да призоваваме Боарбас.

— Добре, вярвам, че ще успееш да го вразумиш — съгласи се мисис Дий и му се усмихна. Той видя в зениците й някогашното вълшебно пламъче…

— Печеното! — изведнъж се сепна тя и пламъчето угасна. Веднага се втурна към кухнята.

По време на вечерята всички бяха унили. Мортън знаеше за посещението на мис Гриб. Ядеше мълчаливо и хвърляше крадешком гузни погледи към баща си. Мистър Дий, навъсен като буреносен облак, режеше и разпределяше печеното на порции. Мисис Дий изобщо не направи опит да разведри тягосната обстановка с най-новите клюки.

След като набързо привърши с десерта, момчето стана и се прибра в стаята си.

— Така, сега ще го обработя — каза мистър Дий, допи си кафето, изтри си устата и стана. — Къде ми е амулета за убеждения?

За момент жена му остана замислена. После бързо отиде в другия край на стаята и застана пред библиотеката.

— Тука е. — Тя го извади от някаква книга с ярка обложка. — Отбелязвам си страниците с него.

Мистър Дий пъхна амулета в джоба си, вдиша дълбоко няколко пъти и влезе в стаята на Мортън.

Момчето седеше зад бюрото си и пишеше в някаква тетрадка, изпълнена с цифри и други знаци. Пред него бяха подредени шест акуратно подострени молива, мека гума, сметало и любимата играчка — сметачната машина. Цяла камара книги несигурно се крепеше на ръба на бюрото. Между тях се виждаха „Пари“ от Римрамър, „Упражнения по банково счетоводство“ от Джонсън и Келхун, справочникът на Елмън, предназначен за дипломирани държавни счетоводители и още десетина други.

Мистър Дий премести една купчина дрехи, за да освободи място на леглото и седна.

— Как е, сине? — попита той с възможно най-копринен глас.

— Прекрасно, татко — отговори Мортън. — Стигнах до четвърта глава на „Основи на счетоводството“ и успях да отговоря на всички въпроси.

— А с уроците как си? — тихо го прекъсна мистър Дий.

Момчето явно се притесняваше, защото чертаеше по пода фигурки с подметките си.

— Нали знаеш, че днес все по-малко деца могат да учат за магьосници?

— Да, знам. — После отмести поглед и каза нервно: — Но аз искам да стана счетоводител, татко.

Мистър Дий тъжно поклати глава.

— Мортън, Мортън, момчето ми, в нашето семейство винаги е имало магьосник. От осемнадесет века насам фамилията Дий се е радвала на известност и почит в средите на овладелите свръхестествените сили.

Синът му продължаваше да гледа навън и да драска по пода с крака.

— Не бих желал да ме разочароваш, разбираш ли? — Мистър Дий тъжно се усмихна. — Сам знаеш, че счетоводител може да стане всеки. Но на малко хора им е предоставена възможността да овладеят черната магия.

Мортън престана да гледа през прозореца. Взе един молив, впи поглед в острия му графит и започна да го върти.

— Е, момчето ми, какво ще кажеш? Ще бъдеш ли вече по-старателен в училище?

Момчето поклати глава.

Мистър Дий едва потисна гнева си. Какво става с амулета за убеждение? Къде му се дяна силата? Май ще се наложи да го презареди. За всеки случай опита пак:

— Мортън, аз съм покрил едва трети разряд, знаеш го. Останах си магьосник Трета категория, защото родителите ми бяха много бедни и нямаха пари да ме изпратят да следвам.

— Знам — прошепна момчето.

— Искам ти да имаш всичко, от което аз съм бил лишен. Ще ни бъде трудно, но сме заделили това-онова, а останалото ще припечелим.

Мортън хапеше устната си и бясно въртеше молива между пръстите си.