Робърт Шекли - Заразоносителят

Но не съвсем. Марин улови крайчето на идентификационната вълна на нападателя, която най-малко се поддаваше на контрол. Съсредоточи мисълта си, за да създаде образ. И го получи!

Екс!

Екс! Инвалидът! Слепият, заразителният, изчезналият в стената Екс. Очевидно той е изпратил страхливо кинжала.

Или някой друг го е направил вместо него.

Мрачно, с нарастваща увереност, че работата се усложнява, Марин левитира в Службата за пси-здраве.

Едуард Екс лежеше в затъмнената стая върху скъсаното одеяло. Очите му бяха затворени, тялото му — отпуснато. Мускулите на краката му трепереха. Той се мъчеше да ги разслаби.

— Отпускането е един от ключовете към пси-енергията. Пълното отпускане връща увереността в себе си — страховете изчезват, напрежението се изпарява. Отпускането е насъщна необходимост за пси. — Произнасяйки този мислен монолог, Екс дишаше дълбоко.

Не мислеше за болестта. Няма болест, има само почивка и отпускане.

Мускулите на краката му станаха немощни. Екс се концентрира върху сърцето си, заповяда му да работи спокойно. Сетне заповяда на дробовете си да дишат дълбоко и бавно.

Чичо Джон? Не беше чувал за него почти два дни. Не трябва да мисли за него, поне сега. Необяснимият феномен чичо Джон ще получи обяснение с течение на времето.

Ами бледата, гладна, привлекателна девойка? И за нея не бива да мисли.

Мислите за всичко неуредено се изтласкваха с увеличаване на натиска върху тях.

Следваха очите. Да се отпуснат мускулите им е тежка работа. Върху ретината му затанцуваха образи. Слънчева светлина. Тъмнина, здание, изчезване.

Не. Не бива да мисли.

— Очите ми са тежки — казваше си той, — очите ми са от олово. Имам желание да се спусна, да се спусна…

И мускулите им се отпуснаха. Мислите му изглеждаха хладни, но под повърхността им се роеше безумно стълпотворение от образи и впечатления.

Инвалид, тъмна улица. Призрак, който не съществува. Гладната племенница. Защо ли е гладна? Суматоха от впечатления и чувства, червени и пурпурни експлозии, спомени за занятията в университета „Микровски“, телеборбата в Паладиума, срещата при Кайтоп.

— Отпускането е първата крачка към възстановяването. — Екс извика син цвят. Всичките му мисли потънаха в огромна синя пропаст.

Бавно постигаше желания хлад в мозъка си. Започна да го залива дълбока умиротвореност. Бавно, утешително…

— ЕДУАРД ЕКС…

— Да? — Отвори очи, отпускането се оказа повърхностно. Огледа се и разбра, че гласът е на чичото.

— Вземете това — в стаята рязко влетя малка сфера и спря пред него. Изглеждаше направена от блестяща твърда пластмаса.

— Какво е това? — попита Екс.

— Ще я сложите в сградата, която ви посоча — гласът на чичо Джон не отговори на въпроса му. — Ще я поставите зад вратата, на масата, в пепелника, където щете. Сетне ще се върнете право тук.

— Какво ще направи сферата?

— Не е ваша работа. Сферата е върхът на психически триъгълник, чиято същност няма да разберете. Достатъчно е да ви кажа, че на никого няма да навреди, а на мен ще ми окаже огромна помощ.

— В града като че ли ме търсят — възрази Екс — и ще ме заловят, щом се покажа в центъра.

— Забравихте за помощта ми, Екс. Ще бъдете в безопасност, ако не се отклоните от маршрута, който съм ви набелязал.

Екс се колебаеше. Искаше да знае нещо повече за чичото и за неговата игра. И най-главното — защо се маскира като дух?

Или пък наистина е дух?

Ако е така, какво иска да направи със Земята? Класическите приказки за демоните, които искат да постигнат власт, са препълнени с примитивен антропоморфизъм.

— Ще ме оставите ли на мира, след като се върна?

— Дадох ви дума. Изпълнете желанието ми и ще имате убежището, от което се нуждаете. А сега вървете. Нарисуваният маршрут е у Кари. Тя е зад вратата.

Гласът изчезна. Дори с притъпените си чувства Екс усети прекъсването на контакта.

Със сферата в ръка той отвори вратата. Кари го чакаше.

— Инструкциите са тук.

Екс я погледна внимателно. Изгубените пси-способности… Много би дал да разбере какво се крие зад спокойното симпатично лице. Пси никога не си даваха труда да четат по лицата. Аурата около всеки индивид беше най-добрият индикатор.

При положение, че имаш нормална пси-чувствителност, за да я прочетеш.

Слънчевата светлина заслепи Екс след двата дни в полутъмната стаичка. Той замига и автоматично се огледа. Никой не се виждаше.

Вървяха мълчаливо, следвайки инструкциите на чичо Джон. Екс хвърляше погледи наляво и надясно, уверен в уязвимостта си.