Робърт Шекли - Заразоносителят

Марин се огледа. Екс пак беше изчезнал. Търсенето на идентификационната му вълна също остана без резултат.

А човекът в мазето?

И той беше изчезнал. Но беше останала следа!

Марин изскочи от прозореца. Трениран за подобен род неща, той задържаше контакта с отслабената заглушена мисъл, докато притежателят й бягаше към града. Гонеха се и в лабиринта от сгради, и на открити места.

Ако успееше да залови и да задържи съучастника! Марин непрекъснато намаляваше дистанцията до човека, помагащ и атакуващ Екс. Насочил се беше извън града, на запад.

— Халба бира, моля — поръча Екс, мъчейки се да нормализира дишането си. Добре потича. За щастие барманът беше Нормален, и то твърде флегматичен. Мързеливо посегна към кранчето.

Екс забеляза Кари в другия край на бара. Девойката се беше облегнала на стената. Слава Богу, че е запомнила! Плати бирата и отиде при нея.

— Какво ти се е случило? — попита го Кари, като видя изтощения му израз.

— Прекрасният ти чичо се опита да ме убие — направи гримаса Екс, — сетне нахълта един офицер на здравето и аз ги оставих да се бият.

По време на битката той се бе измъкнал. Надяваше се, че ниската интензивност на мислите му ще го скрие. Като инвалид едва ли е в състояние да транслира идентифициращи вълни. Понякога загубата на телепатични способности се оказваше ценно качество.

— Нищо не разбирам — Кари поклати тъжно глава. — Можеш да не ми вярваш, но чичо Джон винаги е бил добър. Това е най-безвредният човек, когото познавам. Не разбирам.

— Много просто — отговори Екс, — опитай се да разбереш. Той не е чичо ти Джон. Някакъв пси от много висок клас се е маскирал като него.

— Но защо?

— Не знам. Отначало ме спасява, после прави така, че да ме хванат, а сетне се опитва да ме убие. Абсолютна безсмислица.

— Какво да правим сега?

— Сега идва краят — Екс допи бирата си.

— Нима няма място, където да отидем — попита Кари, — където можем да се скрием?

— Аз поне не знам такова. И по-добре ти върви сама. Аз съм много опасна личност, за да си до мен.

— А пък аз няма да вървя — заяви момичето.

— Защо? — поинтересува се Екс.

— Няма да вървя.

Дори без телепатия той можеше да разбере какво имаше предвид Кари. Мислено изруга. Идеята, че девойката също по някакъв начин е отговорна за цялата история, не му харесваше. Службата за пси-здраве изглежда е отчаяна. Напоследък се провалиха няколко пъти. А това озлобява.

— Тръгвай си — Екс беше твърд.

— Не!

— Е добре, да вървим. Трябва да се измъкнем колкото се може по-бързо. Единственото, за което съм способен да мисля, е как да избягаме от този град. Точно оттам трябваше да започна, а не да си играя с духове. Естествено сега е твърде късно. Офицерите на здравето ще проверяват всеки пешеходец. Можеш ли да използваш ясновидството си? Виждаш ли нещо?

— Не — тъжно отговори Кари, — бъдещето е празно.

Екс виждаше същото.

Марин чувстваше, че притежава по-голяма мощ, отколкото преследвания човек. Появиха се признаци, че онзи отслабва, и той усили натиска.

Беглецът вече се виждаше, до него оставаше около миля. Като го доближи, Марин изпрати телекинетичен удар.

Той упорито се съпротивяваше. Марин го догони, хвърли го на земята и го притисна. Слезе и той и затърси идентифициращата му вълна.

И я намери.

Крандъл!!!

В продължение на секунда Марин можеше само да блещи очи.

— Хвана ли Екс? — телепатира Крандъл. Напрежението го беше изтощило напълно. Дебеланкото се бореше за всяка глътка въздух.

— Не. Ти ли беше неговият помощник? Истина ли е?

В мислите на Крандъл се четеше потвърждение.

— Как можа! — телепатира Марин. — Какво си мислеше! Ти много добре знаеш какво означава тази болест.

— Ще ти обясня по-късно — Крандъл се задушаваше.

— Сега!

— Няма време. Трябва да намериш Екс.

— Знам. Но защо ти му помагаше?

— Не съм му помагал — отговори дебеланкото, — поне не истински. Опитвах се да го убия. А ти си ДЛЪЖЕН да го убиеш. — Най-сетне стана от земята. — Екс е много по-опасен, отколкото смяташ. Повярвай ми, Марин, той трябва да бъде убит.

— Защо го спасяваше?

— За да го въвлека в още по-голяма опасност. Не можех да ти позволя да го заловиш и да го изолираш. Той трябва да бъде убит.

— Обясни ми.

— Не сега — поклати глава Крандъл. — Аз изпратих кинжала по теб, за да те убедя, че Екс е опасен. Аз те насочих към мястото, където можеше да го убиеш.

— Кой е той? Какво представлява?