— Това ли е всичко? — попита той началника.
Мъжът кимна и му подаде ръка.
Парети се поколеба за миг, а после я пое.
Докато вървеше по рампата, началникът извика подире му:
— Хей, Парети!
Джо се извърна.
— Благодаря ти, че наби онова копеле Бол. От шест години му се каня. — Той се ухили.
Джо Парети му отвърна с притеснена усмивка, докато си взимаше сбогом с онова, което и каквото бе до сега и се качваше на самолета, на път към истинския живот.
Имаше безплатен билет до място по негов избор. Той избра Източен Пирит. Ако имаше намерение да започне нов живот със спечелените за три години работа пари, щеше да го стори след една подобаваща отпуска. От девет месеца не бе си позволявал никакви забавления. Защото в никакъв случай не можеш да наречеш Пеги Флин с нейния плосък бюст забавление. Имаше достатъчно време да си поживее преди да се установи някъде.
Една от стюардесите, облечена в блуза с огромно деколте и „мини“ поличка, спря до стола му и се усмихна.
— Искаш ли питие?
Мислите на Парети бяха далеч от алкохола. Тя имаше стегнат бюст, дълги крака и тюркоазена коса. Но той знаеше, че я привличат парите му и реакцията й към него няма да е по-различна от тази на Пеги Флин.
Усмихна й се, мислейки си как ли би прекарал с нея, ако е податлива. Тя го хвана за ръката и го поведе към една от тоалетните. Въведе го вътре, заключи и свали дрехите си. Парети бе толкова изненадан, че трябваше тя да го съблече. В малкото помещение бе тясно и неудобно, но стюардесата бе доста инициативна и определено опитна.
Когато приключи с него, лицето й бе порозовяло, по шията й бяха избили петна и очите й блестяха трескаво. Тя прошепна нещо за това, че не могла да удържи на чара му, грабна дрехите си и силно притеснена избяга от тоалетната, без да си направи труда да се облече, оставяйки го там с увити около глезените панталони.
Парети се погледна в огледалото. Отново. Днес като че ли не правеше нищо друго освен да се гледа. Онова, което видя насреща си, бе той — плешивият Парети. Изпита внезапното приятно чувство, че както и да го бе засегнала болестта на лигнята, това може би щеше да го направи неустоим за жените. Изведнъж установи, че не може да мисли с омраза за лигнята.
Изпадна в щастливи мечти за радостите и удоволствията, които го очакваха, ако лигнята го направи например надарен като кон или увеличи още повече привлекателността му спрямо жените, или…
Той се сепна.
— Хммм. Не, благодаря.
Точно така е станало и с останалите петима. Те са били излъгани от лигнята. А после тя бе направила каквото си иска с тях. Е, той пък щеше да се съпротивлява, да не й позволи да го обхване от плешивата глава до бебешки меките пети.
Той се облече.
Не, в никакъв случай. Няма да се поддава на удоволствията на секса, както бе направил току-що. (Пък и осъзна, че каквото и да бе направила лигнята по отношение на вълните на привлекателност към жените, които той излъчва, тя също бе увеличила и собствената му чувственост. Удоволствието от случилото се бе най-силното, откакто се помнеше.)
Щеше да се позабавлява малко в Източен Пирит, а после да си купи парче земя навън, да си намери подходяща жена, да се установи и да си създаде добро положение в някоя от Фирмите.
Той се върна в кабината. Другата стюардеса бе поела дежурството. Тя не каза нищо, но онази, която бе завела Парети в тоалетната, не се показа изобщо през останалата част от полета, а заместничката й гледаше Джо така, като че ли й се искаше да го схруска с малките си бели зъбки.
Източен Пирит, Невада, се намираше на осемдесет и седем мили на юг от радиоактивния призрачен град, някога наричан Лас Вегас. Освен това се намираше и на три мили под земята. По стар обичай го считаха за едно от чудесата на света. Верността към порока бе всеобхватна, достигаща до почти пуританско влечение към удоволствията. Източен Пирит се ръководеше от лозунга:
УДОВОЛСТВИЕТО
Е НЕОТМЕНИМО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
ВЪЗЛОЖЕНО НИ
ОТ СВЕТА.
Античните култове към плодовитостта бяха възстановени с небивала сериозност в Източен Пирит. Щом излезе от асансьора и стъпи на седемнадесето подземно ниво, Парети веднага установи, че това е точно така. По средата на кръстовището между улица „Конте“ и булевард „Златен прах“ се провеждаше масова оргия между петдесет надървени мъже от сектата на Ищар и десет красиви момичета, които се бяха подписали с кръв за членки в обществото „Курвите на Сибела“.
Читать дальше