Робърт Шекли - Време за хранене

Трегис си тръгна с книгата под слабата си дясна ръка. Тръгна направо към стаята си. Все пак не всеки ден човек си купуваше книга за грижите и храненето на грифоните.

Стаята на Трегис можеше да бъде сбъркана с книжарница за употребявани книги. Тук също липсваше пространство и същият този сив прах покриваше всичко, същият съмнително подреден хаос от заглавия, автори и видове. Трегис не спря да се полюбува на съкровищата си. Избелялата му СТРАСТНИ СТИХОВЕ НА ЖЕЛАНИЕТО остана незабелязана. Презрително избута от креслото си СЕКСУАЛНА ПСИХОПАТИЯ и седна да чете.

Доста неща можеха да се научат за грижите и храненето на грифоните. Човек не би си помислил, че същество полулъв и полуорел би могло да е толкова придирчиво. Имаше и доста интересно описание на хранителните навици на грифона. Също така и друга информация. Като чисто удоволствие, книгата беше почти толкова добра, колкото лекциите на Хавелок Елис за секса, любими му допреди това.

Към края имаше пълни инструкции как да се стигне до зоологическата градина. Те бяха най-малкото уникални.

Беше доста след полунощ, когато Трегис затвори книгата. Колко много странна информация имаше между двете черни корици! Едно изречение обаче не излизаше от главата му: „Единствената храна на грифона са млади девственици.“

Това го притесняваше. Някак си не изглеждаше справедливо…

След малко отвори отново книгата на Инструкции за стигане до зоологическата градина.

Определено това бяха доста странни инструкции. И все пак не особено сложни. Не се изискваха никакви физически усилия. Само няколко думи и няколко движения. Трегис внезапно разбра колко обременителна бе неговата работа като банков чиновник. Глупава загуба на цели осем часа всеки ден, независимо как човек гледа на това. Колко по-интересно би било да си пазител на грифон. Да използваш специални мазила по време на периода за сменяне на перушината, да отговаряш на въпроси за грифонологията. Да се грижиш за храненето. „Единствената храна…“

— Да, да, да, да — мърмореше си Трегис, докато обикаляше тясната си стая. — Какъв номер… Защо ли пък да не изпробвам инструкциите. Ей така, на майтап.

Той се изсмя вяло.

Нямаше никакъв ослепителен блясък или гръм, но Трегис бе пренесен моментално, или поне така изглеждаше, на друго място. Олюля се за момент, но после възвърна равновесието си и отвори очи. Слънцето грееше ослепително ярко. Той се огледа наоколо и забеляза, че някой добре си е свършил работата, пресъздавайки Околната среда на грифоните .

Трегис тръгна напред, държейки се доста стабилно, като се има предвид, че коленете и глезените му трепереха, а стомахът му се беше свил. Точно тогава той видя грифона.

В същия момент и грифонът го видя.

Отначало бавно, но после набирайки все по-голяма инерция, грифонът се приближаваше към него. Огромните орлови крила се разтвориха, ноктите се насочиха, грифонът полетя напред.

Трегис се опита да отскочи встрани. Грифонът дойде при него, огромен и златен на фона на слънчевите лъчи. Трегис извика отчаяно.

— Не, не! Единствената храна на грифоните са млади…

После изпищя отново, разбирайки всичко, докато огромните нокти го сграбчваха.

© 1953 Робърт Шекли

© 1996 Рени Димитрова, превод от английски

© 1996 Росен Димитров, превод от английски

Robert Sheckley

Feeding Time, 1953

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 2

„Мириам“ ЕООД, София, 1996

Превод: Рени Димитрова, Росен Димитров, 1996

ISBN: 954-9513-03-3

The Collected Short Fiction, Book Two, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8838]

Последна редакция: 2008-08-14 08:00:00