Робърт Шекли - Изнудвач

— Колко трогателно! — язвително отбеляза Кетълман. — Направо да се просълзиш.

— Не съвсем — тихо каза Макмилан. — Какви са вашите престъпления, Детринджър?

Детринджър ги изброи с уморен глас — извънредно непристойни действия, преднамерена изповед по време на Възпоменателната Среща, неприкрито злобно насилие. Айчър кимаше унило.

— Според мен чухме достатъчно — каза Кетълман. — Ще произнеса присъдата.

— Един момент, полковник — капитан Макмилан се обърна към Детринджър. — В момента на служба ли сте във Въоръжените сили на Ферланг.

— Не — отговори Детринджър и Айчър потвърди.

— А служили ли сте някога в тях?

— Не.

Роботът потвърди и това.

— В такъв случай намиращият се тук представител на народа на Ферланг не се явява военно лице и трябва да бъде съден от граждански съд — заключи Макмилан.

— Не съм убеден — възпротиви се полковникът.

— Положението е ясно — настояваше капитанът. — Нашите два народа не са във война, следователно Детринджър трябва да се яви пред граждански съд.

— Все пак аз трябва да се заема с тази работа. При цялото си уважение към вас, сър, мисля, че най-добре се оправям в лабиринтите на съдебната практика — заяви Кетълман.

— Аз ще го съдя! — отсече капитан Макмилан. — Освен ако не решите със сила да завземете властта на кораба.

Кетълман поклати глава:

— Нямам намерение да вредя на кариерата си.

Капитан Макмилан се обърна към Детринджър:

— Трябва да разберете, че не мога да проявявам лични симпатии. Вашите власти са произнесли присъда, а от моя страна би било неразумно, дръзко и аполитично да я отменям.

— Съвсем правилно — вметна Кетълман.

— Затова потвърждавам присъдата — вечно заточение. Но заедно с това ще следя тя да се изпълни по-строго отпреди.

Полковникът широко се усмихна. Айчър отчаяно изхлипа. Роботът-мияч промърмори: „Бедният!“ Детринджър стоеше спокойно и твърдо гледаше капитана.

— Съдът реши обвиняемият да продължи изгнанието си. Според присъдата пребиваването на тази приятна планета противоречи на духа на първоначално издадената и смекчава наказанието. Следователно вие, Детринджър, трябва незабавно да напуснете това убежище и да се върнете в необятните простори на космоса.

— Така му се пада! — обади се Кетълман. — Знаете ли, капитане, не мислех, че ще се окажете способен на това.

— Радвам се, че одобрявате моето решение. Възлагам ви лично да следите за изпълнението на присъдата.

— С удоволствие!

— Считам, че ако използвате всички свободни хора, резервоарите на кораба на подсъдимия могат да се напълнят за два часа. След това той е длъжен веднага да напусне планетата.

— Ще излети преди да се е стъмнило — увери го Кетълман. Изведнъж се сети нещо. — Ей! Гориво за резервоарите? Та нали точно това искаше Детринджър от самото начало?!

— Съдът не се интересува от желанията на подсъдимия — констатира Макмилан. — Те не влияят върху решенията му.

— По дяволите! Не виждате ли, че по този начин му правим услуга?

— Ние го заставяме да излети — подчерта Макмилан. — Това е съвсем различно.

— Ще видим какво ще кажат на Земята — зловещо се закани Кетълман.

Детринджър покорно кимна и напусна земния кораб, стараейки се изражението на лицето му да не издаде радостта и надеждата, които напираха в него.

С настъпването на нощта той излетя. Преданият Айчър беше с него — по-верен от когато и да било, защото бе изпълнил правителствената задача. Скоро бяха вече дълбоко в междузвездното пространство.

— Господарю, къде отиваме? — попита роботът.

— Все ми е едно. Към друг прекрасен свят — отвърна Детринджър.

— Може да загинем.

— Възможно е. Но с пълни резервоари твърдо отказвам да мисля за смъртта.

Известно време мълчаха. Пръв проговори Айчър:

— Надявам се капитан Макмилан да няма неприятности заради нас.

— Според мен, той може сам да се грижи за себе си — отговори Детринджър.

На Земята решението на капитан Макмилан предизвика големи спорове и дълги полемики. Още преди официалните органи да съобщят окончателното си становище, вторият контакт между Земята и Ферланг стана факт. Делото на Детринджър бе признато за прекалено объркано и сложно. Въпросът бе предаден на специална смесена експертна комисия. Петдесет и шест земни и ферлангски юристи умуваха и претегляха все нови и нови „за“ и „против“. А самият Детринджър отдавна бе намерил безопасно убежище и дори зае високопоставена длъжност сред народа на планетата Оменк.