Робърт Шекли: Изнудвач

Рано на следващата сутрин един землянин докара цистерна с гориво. Детринджър предложи да я остави някъде, но той се позова на изричната заповед на полковник Кетълман и настоя лично да влезе в кабината на корабчето и да източи горивото в резервоара.

— Е, започна се — каза Детринджър на Айчър. — Трябват ни още шестдесет такива цистерни.

— Защо пращат по една цистерна? — поинтересува се Айчър. — Това не е рационално.

— Зависи от гледната точка.

— Какво имате предвид?

— Нищо лошо, надявам се.

Часовете се нижеха, настъпи вечер, а втора цистерна така и не докараха. Детринджър тръгна към земния кораб, отклони репортерите и поиска среща с Кетълман.

Ординарецът го въведе в каютата на полковника. Обзавеждането беше повече от скромно. Украсата се състоеше от предмети, предназначени да запечатат особено важни моменти от живота на обитателя — два реда медали блестяха върху подложка от черен бархет със солиден златен обков, един доберман пинчер се зъбеше от малка снимка. Най-впечатляваща бе изсушената човешка глава, трофей от обсадата на Тегусигалпа. Самият полковник, обут в шорти в цвят каки, правеше гимнастика, като стискаше с пръстите на ръцете и краката гумени топки.

— А, Детринджър! С какво мога да ви бъда полезен?

— Идвам да разбера защо спряхте доставката на гориво.

— Така ли? — Кетълман остави настрана топките и се отпусна в креслото. — Ще ви отговоря с въпрос. Детринджър, как успявате да поддържате радиовръзка без радиоапаратура?

— Кой е казал, че нямам радиоапаратура? — възмути се Детринджър.

— Първата цистерна я докара инженер Делгадо. Имаше заповед да огледа вашата кабина. Той докладва, че на кораба ви няма и следа от радиоапаратура. Инженер Делгадо е специалист в тази област.

— Чрез миниатюризация може да… — започна Детринджър.

— Да, да, всичко може. Но вие нямате нищо. Само като информация ще ви кажа, че докато се приближавахме до планетата водихме радиопредавания на най-различни честоти, но не засякохме сигнали.

— Мога да обясня — каза Детринджър уверено.

— Направете го.

— Много просто. Излъгах ви.

— Това е очевидно. Но нищо не обяснява.

— Разрешете да завърша. Ние, жителите на Ферланг, не по-малко от вас сме загрижени за безопасността си. Засега не знаем почти нищо конкретно за намеренията ви. Здравият разум диктува да казваме колкото може по-малко за себе си. Ако вие сте толкова лековерни и простодушни, та да повярвате на лъжата, че използваме за връзка толкова примитивно средство като радиото, това би ни дало преимущество, ако евентуално се срещнем при други обстоятелства.

— И как тогава поддържате връзка?

Детринджър като че ли се колебаеше дали да отговори.

— Мисля, че не е голяма беда, ако ви кажа. Рано или късно ще разберете, така че… Работата е там, че народът ми притежава телепатични способности.

— Телепатия? Твърдите, че можете да предавате и приемате мисли?

— Точно така.

Кетълман се втренчи в госта.

— Добре. Какво мисля в момента?

— Че аз съм лъжец.

— Вярно — потвърди полковникът.

— Но това е прекалено очевидно и не ми се наложи да чета мислите ви, за да го разбера. Трябва да ви кажа, че проявяваме своите способности само при общуването по между си. Не закачаме другите раси.

— Знаете ли какво? — произнесе Кетълман след кратко мълчание. — Продължавам да твърдя, че вие сте един гнусен лъжец.

— Разбира се — съгласи се Детринджър. — Обаче доколко сте уверен в това?

— Дяволски съм уверен — мрачно процеди полковникът.

— Дали е достатъчно? Имам предвид вашата безопасност. Ако казвам истината, вашите вчерашни подбуди да ми дадете гориво остават в сила. Съгласен ли сте?

Полковникът неохотно кимна.

— Но дори и да лъжа, от вашата помощ няма вреда. Вие ще измъкнете едно същество от сполетялата го беда, като ще направите свои длъжници и мен, и моите съотечественици. Напълно разумно начало за една дружба, нали? Ако отчетем, че и двата народа навлизат в космоса, скорошната среща е неизбежна.

— Да предположим. Но аз мога да ви зарежа тук, като по този начин отложа първия официален контакт, докато не се подготвим по-добре за него.

— Вярно е, че можете да отложите контакта — отбеляза Детринджър. — Но от друга страна, той може да се осъществи всеки момент. Сега имате уникалния шанс да го започнете удачно. Друг такъв случай едва ли ще се открие пред вас.

— Хмм — изкоментира Кетълман.

— Имате достатъчно основания да ми помогнете, дори и да лъжа. Не забравяйте, че не е изключено и да казвам истината. Тогава вашият отказ ще изглежда най-малкото крайно недружелюбен.