Робърт Шекли - Измерения на чудесата

— Инженерството е чудесна професия.

— Не и за мен.

— Какво мислиш за счетоводството?

— За нищо на света.

— Тогава какъв искаш да бъдеш?

— Пилот на самолети — по вдъхновение изрече Кармоди.

— О, я стига!

— Съвсем сериозно.

— Че аз дори нямам летище тук.

— Значи ще пилотирам другаде.

— Говориш така само за да ми правиш напук!

— Въобще не си прав — възрази Кармоди. — Искам да бъда пилот, наистина искам. Винаги съм искал да бъда пилот! Честна дума!

Настъпи продължително мълчание. После Белведер каза:

— Изборът зависи само от тебе.

Беше казано с глас като смъртта.

— Къде отиваш?

— Излизам да се поразходя.

— В девет и половина вечерта?

— Ами да. Какво толкова?

— Помислих, че си уморен.

— Беше преди доста време.

— Ясно. Мислих си дали няма да останеш тук, за да си побъбрим на воля.

— Ами защо не побъбрим, когато се прибера?

— Не, няма нищо.

— Не държа на разходката. — Кармоди седна. — Хайде да си побъбрим.

— Вече не ми се бъбри. Моля те, не си пропускай разходката.

— Ами лека нощ — каза Кармоди.

— Моля?

— Казах „лека нощ“.

— Ще спиш ли?

— Разбира се. Късно е и съм уморен.

— Ще спиш сега, ей така?

— Защо пък не?

— Не че има особена пречка — измърмори Белведер, — освен че забрави да се измиеш.

— Ох… май забравих. Ще се измия сутринта.

— Откога не си се къпал?

— Отдавна. Ще се изкъпя сутринта.

— Няма ли да се почувстваш по-добре, ако го направиш сега?

— Не.

— Даже ако аз ти напълня ваната?

— Не! По дяволите, не! Ще спя!

— Прави само това, което желаеш — каза Белведер. — Не се мий, не учи, не спазвай балансирана диета. Но и недей да ме обвиняваш.

— Да те обвинявам ли? За какво?

— За всичко.

— Ясно. Но точно за какво си мислеше?

— Не е важно.

— Тогава защо подхвана тази приказка?

— Само съм загрижен за тебе — каза Белведер.

— Съзнавам това.

— Би трябвало да разбираш, че за мен няма значение дали се миеш или не.

— Разбирам.

— Когато някой е загрижен, когато някой се ръководи от своите отговорности, не му е приятно да го псуват.

— Не съм те псувал.

— Не сега. Но по-рано през деня го направи.

— Ами… бях нервен.

— Заради пушенето е.

— Не започвай пак!

— Няма — каза Белведер. — Пуши като комин. Какво ли ме интересува? Дробовете са си твои, нали така?

— Адски си прав — отвърна Кармоди и запали цигара.

— Но вината е моя.

— Не, не е — отрече Кармоди. — Не говори така, моля те!

— Забрави го.

— Добре.

— Понякога се престаравам.

— Така си е.

— И положението ми става особено трудно, защото съм прав. Знаеш, че съм прав.

— Знам — потвърди Кармоди. — Прав си, прав си, винаги си прав. Прав, прав, прав, прав…

— Не се вълнувай толкова преди лягане — прекъсна го Белведер. — Би ли изпил чаша мляко?

— Не.

— Сигурен ли си?

Кармоди закри очите си с длани. Чувстваше се твърде особено. Освен това се чувстваше крайно гузен, крехък, мръсен, болнав и мърляв. Чувстваше се изцяло и непоправимо лош и знаеше, че винаги ще бъде така.

И някъде дълбоко в себе си намери сили. Извика:

— Сийдрайт!

— На кого крещиш? — попита Белведер.

— Сийдрайт! Къде си?

— С какво не ти угодих? — попита Белведер. — Само ми кажи с какво!

— Сийдрайт! — хленчеше Кармоди. — Ела да ме вземеш! Това не е правилната Земя!

Последва щракане, пращене и пукот, Кармоди се озова на друго място.

Тряс! Скръц! Пляс! Ето че пак сме някъде, но кой знае къде, кога и в кое? Не и Кармоди, който се озова в един убедителен град, много приличащ на Ню Йорк. Приличаше, но това ли беше?

— Това Ню Йорк ли е? — попита се Кармоди.

— Откъде да знам, по дяволите? — с готовност му отговори един глас.

— Беше реторичен въпрос — каза Кармоди.

— Напълно съм наясно. Но тъй като имам диплома по реторика, отговорих.

Кармоди се огледа и установи, че гласът идваше от голям черен чадър в лявата му ръка. Попита:

— Ти моята Печалба ли си?

— Разбира се, аз съм — отвърна Печалбата. — Мисля, че не приличам на шетландско пони, нали?

— А къде се дяна преди, когато бях в образцовия град?

— Взех си кратък, напълно заслужен отпуск — обясни Печалбата. — И няма смисъл да се оплакваш. Отпуските са предвидени в договора между Сдружените печалби на Галактиката и Лигата на печелившите.

— Не се оплаквам — възрази Кармоди. — Аз само… Както и да е. Това място несъмнено прилича на моята Земя. Точно като Ню Йорк.