Робърт Шекли - Измерения на чудесата

— Не бих могъл да хапна повече.

— Или малко плодове асорти? Много освежаващо за устата.

— Устата ми се нуждае от освежаване — възпротиви се Кармоди.

— Поне ябълка, круша и една-две чепки грозде?

— Не, благодаря.

— Няколко черешки?

— Не, не, не!

— Храненето не е пълноценно без малко плодове — настоя Белведер.

— Моето е.

— Но само плодовете могат да ти осигурят някои важни за здравето витамини.

— Ще се оправя някак и без тях.

— Или, да речем, половин портокал, който ще обеля вместо тебе? Цитрусовите плодове въобще не натежават на стомаха.

— Няма къде да го сместя.

— Дори и четвъртинка портокал? Ами ако махна всички семки?

— Най-решително не.

— Бих се почувствал по-добре — увери го Белведер. — Знаеш ли, в мен е заложен стремеж към завършеност, а никое хранене не може да се смята за завършено без плодове.

— Не! Не! Не!

— Добре де, не се превъзбуждай. Ако не ти харесва храната, която ти поднасям, твоя работа.

— Харесва ми!

— Но щом толкова ти харесва, защо не хапнеш малко плодове?

— Стига — предаде се Кармоди. — Дай ми грозде.

— Не искам нищо да ти натрапвам.

— Нищо не ми натрапваш. Моля те, дай ми грозде.

— Сигурен ли си?

— Дай ми! — кресна Кармоди.

— Тогава заповядай — Белведер му поднесе пищна чепка мускат.

Кармоди я изяде до последното зрънце. Беше много вкусно.

— Извинявай — обади се Белведер. — Какво правиш?

Кармоди се надигна, седна и разтърка очи.

— Легнах да подремна — обясни той. — Има ли нещо лошо в това?

— Какво лошо може да има в толкова естествено желание?

— Благодаря — каза Кармоди и затвори очи.

— Но защо трябва да дремеш в кресло? — попита Белведер.

— Защото съм в него и вече съм полузаспал.

— Ще те заболи гърбът — предупреди го Белведер.

— Не се притеснявай — измънка Кармоди, все още стиснал клепачи.

— Защо не подремнеш както трябва? Ей там, на дивана?

— Вече си дремя удобно, където съм.

— Всъщност не ти е удобно — изтъкна Белведер. — Човешката анатомия не е приспособена към сън в седнало положение.

— В момента моята е — заяви Кармоди.

— Не е. Защо не опиташ на дивана?

— В креслото ми е добре.

— Но на дивана е по-добре. Кармоди, моля те, само опитай. Кармоди?

— А? Какво има? — попита събуденият Кармоди.

— Дивана. Определено смятам, че трябва да си починеш на дивана.

— Дадено! — съгласи се Кармоди, изправяйки се с усилие. — Къде е този диван?

Беше изведен от ресторанта, насочен надолу по улицата, зави по пресечка и влезе в здание с табела „Дрямката“. Там бяха разположени цяла дузина дивани. Кармоди се примъкна до най-близкия.

— Не този — спря го Белведер. — Изскочила му е една пружина.

— Няма значение — каза Кармоди. — Ще легна настрани.

— Така ще се схванеш.

— Исусе! — Кармоди стана. — Кой ще ми препоръчаш?

— Онзи в дъното. Като за крал е, най-големият тук. Податливостта на матрака е научно изчислена. А възглавниците…

— Добре, прекрасно, превъзходно. — Кармоди се изтегна на посочения му диван.

— Да ти пусна ли малко успокояваща музика?

— Не си прави труда.

— Както искаш. Тогава ще изключа осветлението.

— Бива.

— Искаш ли завивка? Разбира се, контролирам температурата тук, но спящите често изпитват субективно усещане за студ.

— Няма значение! Остави ме на мира!

— Добре де! — обиди се Белведер. — Нали знаеш, че не правя това за себе си. Лично аз не спя никога.

— Окей, извинявай.

— Всичко е наред.

Последва дълго мълчание. Накрая Кармоди стана.

— Какво има? — попита Белведер.

— Вече не мога да заспя — отвърна Кармоди.

— Опитай да затвориш очи и съзнателно да отпуснеш всеки мускул на тялото си, от пръстите на краката нагоре…

— Не мога да заспя! — извика Кармоди.

— Може би поначало не ти се е спяло? — предположи Белведер. — Но поне можеш да затвориш очи и малко да си починеш. И това ли няма да направиш заради мен?

— Не! — натърти Кармоди. — Не ми се спи и не искам да си почивам.

— Инат такъв! — намусено изрече Белведер. — Прави каквото искаш. Опитах всичко по силите си.

— Ъхъ — промърмори Кармоди на излизане от „Дрямката“.

Кармоди стоеше на извито мостче и съзерцаваше синята лагуна.

— Това е копие на моста Риалто във Венеция — обясни Белведер. — Разбира се, в умален мащаб.

— Знам — каза Кармоди. — Прочетох табелата.

— Очарователно е, нали?

— Ами да, хубаво си е. — Кармоди запали цигара.

— Много пушиш — сгълча го Белведер.