Робърт Шекли - Измерения на чудесата

— Това наистина е доста смайващо — съгласи се Кармоди. — Никой нищо ли не може да направи?

— Никой не поиска да насочи вниманието на Модсли към това. Той никак не обича да си признава грешките и се държи особено неприятно, ако реши, че го дразнят.

Печалбата сигурно долови изражението по лицето на Кармоди, защото побърза да добави:

— Но не позволявай това да те стряска! Модсли никога не се държи злонамерено, всъщност е доста добросърдечен. Обича похвалите, както и всички ние ги обичаме, ала се гнуси от ласкателствата. Просто му говори и се запознай с него, възхищавай се, но не прекалявай, подчертай какво не ти харесва, но не упорствай в критиката. Накратко, прояви умереност, освен когато ясно се вижда, че е нужен по-краен подход.

Кармоди искаше да каже, че такъв съвет е също като да не получиш никакъв. Дори е по-лош, защото само успя да го изнерви. Но вече нямаше време. Модсли беше тук, висок и побелял, облечен в памучен панталон и кожено яке, придружен от двама мъже от двете му страни в костюми на бизнесмени, с които говореше разпалено.

— Добър ден, сър — твърдо изрече Кармоди.

Пристъпи напред, после бързо се махна от пътя на разсеяната троица, за да не го стъпчат.

— Лошо започна — прошепна Печалбата.

— Млъквай — шепнешком му се сопна Кармоди.

Мрачно забърза след групата.

— Значи това е, ъ-ъ-ъ, Орин? — попита Модсли.

— Да, сър, това е — потвърди Орин, който вървеше отляво, и се усмихна гордо. — Какво ще кажете, сър?

Модсли бавно се завъртя и огледа ливадата, планините, слънцето, реката, гората. Лицето му нищо не издаваше. Той попита:

— А ти какво мислиш, Бруксайд?

Гласът на Бруксайд потрепваше:

— Е, сър, според мен Орин и аз свършихме чудесна работа. Наистина чудесна работа, ако си припомните, че това е нашият първи самостоятелен проект.

— Орин, ти на същото мнение ли си? — попита Модсли.

— Несъмнено, сър.

Модсли се наведе и откъсна стръкче трева. Помириса го и го захвърли. Порови с върха на обувката пръстта под себе си, после няколко секунди се взираше право в пламтящото слънце. И заговори с отмерен глас:

— Изумен съм, да, изумен съм. Но по най-неприятен начин. Искам от вас двамата да построите свят за един от моите клиенти и вие ми излизате с това! Вие наистина ли си въобразявате, че сте инженери?

Двамата му помощници не отговориха. Бяха се вцепенили като момчета, очакващи първия удар на пръчката.

— Инженери! — Модсли вложи цял тон презрение в думата. — „Творчески настроени, но и практични учени, които могат да съградят планетата, където и когато я поискате.“ На някой от вас да са познати тези думи?

— От стандартната брошура са — каза Орин.

— Правилно. Хайде да видим, това ли е за вас образец на „творческо, практично инженерство“?

Двамата мълчаха. Накрая Бруксайд избълва:

— Ами, сър, да, сър, това е! Най-внимателно проучихме спецификациите за проекта. Поръчката беше за планета от тип 34Вс4, с определени вариации. И именно това построихме. Това е само едно ъгълче, разбира се. Но и то…

— Но и то ми показва какво сте направили, за да му дам оценка — прекъсна го Модсли. — Орин! Какво отоплително устройство използвахте?

— Слънце от типа О5, сър — отговори Орин. — Идеално се вписваше в термичните изисквания.

— Да, бих казал, че се е вписало. Но сигурно си спомняте, че това е лимитиран свят. Ако не намаляваме разходите, няма да имаме печалба. И елементът с най-голяма единична цена е отоплителното устройство.

— Съзнаваме това, сър — каза Бруксайд. — Въобще не ни харесваше да използваме слънце О5 за система само с една планета. Но изискванията за радиацията и топлината…

— Вие на нищо ли не се научихте от мен? — викна Модсли. — Този тип звезда е цяло разхищение. Ей вие… — той махна на работниците. — Свалете го.

Работниците побързаха да вдигнат сгъваемата стълба. Един от тях я закрепи, а друг започна да я разгъва десетократно, стократно, милионократно. Други двама работници тичаха нагоре със същата бързина.

— И я дръжте внимателно! — подвикваше им Модсли. — И не забравяйте ръкавиците! Това нещо е доста топличко!

Застанали в края на стълбата, работниците откачиха звездата, сгънаха я в самата нея и я сложиха в тапицирана кутия с надпис „ЗВЕЗДА: ЧУПЛИВО“.

Когато затвориха капака, всичко стана черно.

— Тук никой ли няма капка ум в главата си? — осведоми се Модсли. — По дяволите всичко, да бъде светлина.

И засия светлина, просто ей така.