Робърт Шекли - Измерения на чудесата

Но подобрението (ПП = ИИ + 1) за жалост е временно. Желязното правило на Равновесието вече е започнало да се налага. Не можете да се откажете от преследването и не можете да се отървете от преследвачите. Хищничеството е самата Необходимост.

С напускането на Земята вие сте станал уникално същество. Следователно и вашият хищник също е уникален.

Вашият хищник е роден от въплъщаването и утвърждаването на един всеобщ закон. Той може да се храни само и единствено с вас. Тази Твар е сътворена да съответства и допълва вашите особености. Дори и без да я виждаме, знаем, че нейните челюсти са оформени да захапват Кармоди, нейните крайници са приспособени да сграбчват и стискат Кармоди, нейният стомах има особената способност да смила Кармоди, а нейната индивидуалност е създадена да се възползва от индивидуалността на Кармоди.

Вашето положение ви прави единствен по рода си, Кармоди, затова и вашият хищник е единствен по рода си. Преследва ви вашата смърт, Кармоди, и то с отчаяние, равно на вашето. Вие сте взаимно обвързани. Ако ви докопа — умирате. Ако избягате сред нормалните опасности на вашия свят — ще умре вашият хищник, защото ще му липсва Кармоди, с когото да поддържа съществуването си.

Нямам какво повече да ви кажа, за да ви помогна в спасението. Не мога да предскажа уловките и прикритията, които ще опита, също както не мога да предскажа вашите. Мога само да ви предупредя, че вероятностите винаги са по-благоприятни за Ловеца, макар все пак да сме чували за избягали жертви.

Това е положението, Кармоди. Разбрахте ли ме?

Кармоди зяпаше като някой, стреснат насред дълбок сън.

— Да — проговори той. — Не разбирам всичко. Но разбрах най-важното.

— Добре. Защото не ни остана никакво време. Трябва незабавно да напуснете тази планета. Дори аз на собствената си планета не мога да възпра вселенския Закон на хищничеството.

— Можете ли да ме пратите обратно на Земята? — попита Кармоди.

— Стига да имах достатъчно време, вероятно бих могъл — отговори Мелихрон. — Но, разбира се, ако имах достатъчно време, бих могъл да направя каквото и да било. Трудно е, Кармоди. За начало всяка от трите променливи величини К трябва да бъде разгадана в съотношение с останалите. Ще ми се наложи да разбера точно Къде в пространство-времето се намира вашата планета понастоящем. После би трябвало да открия Коя от множествено-вероятните Земи е вашата. После бих определил времевата последователност, в която сте се родил, за да установя Кога. После идват ефектът на натрупването и удвояващият фактор, които също е задължително да се отчитат. И след като извърша всичко това, с малко късмет бих могъл да ви пъхна във вашата Специфичност (учудващо деликатна операция), без да срутя цялото скеле.

— А можете ли да направите това за мен? — настоя Кармоди.

— Не. Не ни остана време. Но мога да ви пратя при Модсли, един мой приятел, който би трябвало да е в състояние да помогне.

— Ваш приятел ли?

— Е, вероятно не точно приятел — призна Мелихрон. — По-скоро ми е познат. Макар че може би и така преувеличавам характера на отношенията ни. Разбирате ли, преди доста време едва не напуснах своята планета, за да поразгледам наоколо. И ако бях направил това, щях да се запозная с Модсли. Но не тръгнах по различни причини и затова никога не срещнах Модсли в действителността. Все пак и двамата знаем, че ако бях предприел пътешествието, бихме се срещнали, щяхме да обменим възгледи и схващания, да поспорим за това-онова, да пуснем по някой майтап и да завършим с лека симпатия един към друг.

— Тези отношения ми изглеждат бледички, за да разчитам на тях — промърмори Кармоди. — Няма ли някой друг, при когото да ме пратите?

— Боя се, че няма — отвърна Мелихрон. — Модсли е единственият ми приятел. Вероятността определя привързаността, както това прави и действителността, нали така. Сигурен съм, че Модсли добре ще се погрижи за вас.

— Ами… — започна Кармоди.

Но изведнъж забеляза, че нещо голямо, тъмно и заплашително започва да се оформя зад лявото му рамо, и разбра, че времето му е свършило.

— Ще тръгвам! — бързо каза той. — И благодаря за всичко!

— Не е нужно да ми благодарите. Моят дълг във Вселената е да служа на пътниците. Късмет, Кармоди!

Едрата страховита форма започваше да придобива плътност. Но преди да приключи, Кармоди бе изчезнал.

Кармоди се озова на зелена ливада. Сигурно наближаваше обяд, защото оранжево слънце блещукаше точно над главата му. По-нататък малко стадо петнисти крави бавно дъвчеше сред високата трева. Зад тях Кармоди виждаше сенчестото начало на гора.