Робърт Шекли - Нашите заложби

Той се надигна от стола. След него станаха Кросуел и Чедка.

— Ние се прощаваме с вас — шепнешком се обърна Маартен към вожда. — Моля ви за разрешение и други хора от нашата планета да ви посетят. Извинете ни за грешките, които допуснахме. Те бяха плод единствено на непознаването на вашите обичаи.

Чедка превеждаше, а Маартен продължаваше да говори, без да проявява емоции. Държеше ръцете си плътно до тялото. Говореше за единството на Галактиката, за нейните граждани, за мира и сътрудничеството, за ползата от размяната на стоки и произведения на изкуството, за солидарността на всички хуманоидни форми на живот във Вселената.

Морери, все още потресен от хипнозата, даде своите уверения за това, че земляните ще бъдат винаги добре дошли.

Сантиментален порив накара Кросуел да му подаде ръка. Вождът озадачено я разгледа после я взе в своята, без да разбира значението на този жест, но моментално я отхвърли и изписка от болка. Кожата на дланта му се изду, като при силно обгаряне.

— Какво му стана? — изплаши се Кросуел.

— Потта! — с убит глас поясни Маартен и отпусна рамене съкрушен. — Сигурно им действа като киселина. Хайде да изчезваме!

Дюрелианците заплашително ги наобиколиха. В ръцете на някои се появиха камъни и тояги. Вождът, все още сгърчен от болка, спореше за нещо със съплеменниците си. Земляните решиха да не чакат края на дискусията и предприеха стратегическо отстъпление към кораба с максималната скорост, на която беше способен подскачащият с жезъла Маартен.

Тъмната гора бе пълна с подозрителни звуци. Запъхтени, астронавтите стигнаха до кораба. Кросуел се спъна и при падането силно си удари главата в капака на люка.

— По дяволите!

В този момент почвата около кораба затрепери, напука се и започна да изчезва изпод краката.

— По-бързо! Мятайте се на кораба! — изкрещя Маартен.

Едва успяха да излетят, когато на мястото на кораба се появи пропаст.

— Пак тая дяволска вибрация! — Кросуел беше истински възмутен. — То пък толкова да не ни върви…

Маартен въздъхна и поклати глава.

— Направо не знам какво става на тая планета. Бих искал да се върна, да обясня…

— И без това прекалено много направихме — тъжно отбеляза Кросуел.

— Вярно. Само грешки, тъпи грешки. Започнахме с грешка и колкото и да се стараехме да изгладим отношенията в последствие, толкова повече се закопавахме.

— Проблемът не е в това какво правите — не бяха чували Чедка да говори с толкова съчувствие в гласа и без да се прозява. — За това не бива да се вините. Всичко се свежда до това какви сте по природа.

Маартен се замисли.

— Знаеш ли, може и да си прав. Нашият глас разрушава планетата им, нашите мимики ги хвърлят в ужас, нашите жестове ги хипнотизират, дъхът ни ги кара да припадат, а потта изгаря кожата им. Това са доста сериозни симптоми.

Кросуел мрачно се засмя.

— Значи за тях ние сме ходещи химически фабрики за отровни газове и разяждащи вещества.

— И това не е всичко — ехидно се обади Чедка. — Вижте!

Той им подаде жезъла, който туземците подариха на Маартен. В горния му край, където капитанът го бе държал, след вековен сън се бяха събудили пъпките и бяха разцъфнали в красиви розово-бели цветове. Изумителният им аромат изпълнваше каютата със свеж, пролетен мирис.

— Виждате ли? — добави Чедка. — Освен фабрика за отрови вие сте и това.

— Дървото беше мъртво — размишляваше Кросуел. — Явно солите, които се съдържат в потта…

Маартен потрепери.

— Значи всички барелефи, които сме докоснали… колибите… храма… Какъв ужас!

— Наистина — съгласи се Кросуел.

Маартен притвори очи и се опита да си представи как мъртвата, изсъхнала дървесина се превръща в буйно цъфтяща растителност.

— Надявам се правилно да го изтълкуват — сам се убеждаваше той. — Това е чудесен символ на мира. Може пък да харесат поне една от нашите заложби.

© 1956 Робърт Шекли

© 1993 Иван Мадански, превод от английски

Robert Sheckley

All the Things You Are, 1956

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1422]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38