Робърт Шекли - Нашите заложби

— Какъв вятър? — попита Маартен, без да вярва на ушите си. — Моят дъх? Нима е припаднал заради… — осени го страшна догадка.

Чедка кимна, изхихика и заспа отново.

Настана вечер. После нощта неусетно смени сивия сумрак. Селцето бе заградено с рядка гора. През нея се виждаха огньовете, на които дюрелианците готвеха храната си. Един по един и те започнаха да гаснат. Обаче на кораба светлина имаше до самия изгрев на слънцето. Когато то се издигна, изпратиха Чедка в селото. Кросуел замислен си пиеше кафето, а Маартен ровеше в аптечката.

— Сигурен съм, че ще преодолеем това препятствие — дълбокомислено произнесе Кросуел. — Такива глупости са неизбежни. Помните ли когато кацнахме на Дингоуфоръб VI?…

— Заради такива „глупости“, както благоволи да се изразиш, контактите понякога стават невъзможни — възрази Маартен.

— Но кой можеше да предположи…

— Бях длъжен да го предвидя! — избухна Маартен. — Това, че досега не се е случвало, не ме оправдава… Най-после! Ето ги!

Той тържествено вдигна в ръката си шишенце с розови таблетки.

— Абсолютна гаранция за неутрализация на всякакъв дъх, даже на хиена. Глътни две.

Кросуел с готовност преглътна.

— А сега, шефе?

— Ще чакаме завръщането на един сънлив лемур… О-хо, вече идва. Какво каза вождът?

Чедка се вмъкна през люка, вече търкайки очи.

— Вождът Морери моли да го извините за припадъка.

— Това го чухме. Друго?

— Кани ви да посетите село Ланит в удобно за вас време. Вождът се надява, че този глупав инцидент няма да повлияе на развитието на приятелските отношения между двата миролюбиви благородни народа.

Маартен въздъхна с облекчение.

— Каза ли му, че… това… ще оправим дъха си?

— Уверих вожда Морери, че дъхът ви ще бъде коригиран — сдържано потвърди Чедка. — Мен лично никога не ми е правил впечатление.

— Идеално. Веднага отиваме в селото. Може би и ти ще глътнеш една таблетка, а?

— С моя дъх всичко е наред — гордо заяви Чедка и се прозина.

Прието е при общуване с първобитно-общинна цивилизация да се използват прости многозначителни жестове, които се възприемат лесно от туземците. Нагледност! Ясни и понятни асоциации! По-малко думи — повече жестове! Такива бяха инструкциите.

Докато вървяха към селото, Маартен с удоволствие отбеляза, че съдбата му е предоставила възможност да проведе естествена, но много ефектна и направо символична церемония. Дюрелианците посрещнаха астронавтите в селото, разположено на неголяма, живописна горска поляна. То бе отделено от гората с пресъхнало речно корито, над което се издигаше малък, изящен каменен мост.

След като стигна до средата на моста, Маартен се спря и лъчезарно се усмихна. Дюрелианците ужасени се обърнаха. Той се прокле, че е толкова разсеян, и моментално си даде сериозен вид. След дълга пауза извика гръмко:

— Нека този мост бъде символ на връзката, която се установи за вечни времена между тази прекрасна, гостоприемна планета и планетата…

Кросуел извика някакво предупреждение, обаче Маартен не го разбра. Той внимателно следеше за реакциите на туземците. Те стояха неподвижни.

— Махай се от моста! — изкрещя Кросуел.

Но Маартен не успя и да се помръдне, когато камъните под него с грохот рухнаха и той с вик полетя надолу.

— Не съм виждал подобно нещо — възбудено занарежда Кросуел, докато помагаше на капитана да се измъкне изпод развалините. — Щом повишихте глас, и камъните се заклатиха. Сигурно някаква вибрация.

Едва сега Маартен разбра защо туземците винаги говорят шепнешком. Внимателно се изправи на крака, но веднага седна обратно.

— Какво има? — изплаши се младежът.

— Май съм си навехнал крака.

Съпроводен от двадесетина съплеменници, вождът Морери се приближи, дръпна една кратка реч и връчи на пострадалия дълъг жезъл от черно дърво.

— Благодаря — едва чуто каза Маартен и внимателно се изправи, като се подпираше на жезъла.

— Какво каза вождът? — обърна се той към дремещия Чедка.

— Съобщи, че мостът е бил едва на сто години и се е намирал в добро състояние. Той се извини за своите прадеди, които не са успели да построят по-здрав мост.

— А сега де! — вметна Маартен.

— Вождът каза, че вие явно сте неудачник — добави Чедка.

„Може и да е прав“ — помисли си Маартен.

Впрочем не всичко е загубено. Трябваше да бъдат съсредоточени и внимателни, за да не допускат повече такива провали.

Капитанът жално се усмихна, но навреме се усети и прехапа устни. Застана до Морири и бавно поеха към селото.