Робърт Шекли - Награда за риска

Редър лежеше в черквата. Детско гласче отвън се задавяше от викове:

— Влезе тук, мистър Томпсън! По-бързо, още има време да го хванете!

„Черквата не е ли убежище и светиня?“ — помисли си Редър.

Вратата се отвори широко и той разбра, че вече не е останало нищо свято. Като събра всичките си сили, Редър пропълзя зад олтара, а след това към задния вход.

Озова се в старо гробище. Запълзя между кръстовете, сред мраморните и гранитни надгробни плочи, сред паметниците и грубите дървени кръстове. Куршум удари надгробната плоча до него. Редър изпълзя до един току-що изкопан гроб и се плъзна в него.

Лежеше по гръб и гледаше небесната синева. Изведнъж над него се надвеси черна фигура, която закри небето. Звънна метал. Фигурата се прицели в него.

Редър се прости с надеждата завинаги.

„Спри, Томпсън!“ — гласът на Майк Тери гърмеше, усилен от високоговорителите.

Револверът трепна.

„Часът е пет и една секунда! Седмицата изтече! Джим Редър победи!“

От студиото се разнесе многогласният приветствен вик на публиката. Бандата на Томпсън мрачно обгради гроба.

„Той победи, приятели! — Майк Тери се опитваше да надмине себе си. — Погледнете, погледнете към екраните! Дойдоха полицаите да отведат бандитите на Томпсън далеч от тяхната жертва. Жертвата, която те все пак не успяха да убият! И всичко това благодарение на вас, добри самаряни на Америка. Вижте, приятели, добри ръце изваждат Джим Редър от гроба, неговото последно убежище. Добрата самарянка Дженис Мороу е също тук. Кой знае, може пък това да е начало на роман? Джим изглежда е припаднал, приятели, лекарят му дава нещо възбуждащо. Той спечели двеста хиляди долара! А сега ще чуем самия Джим Редър!“

Последва кратка пауза.

„Странно. Страхувам се, приятели, че сега няма да чуем гласа на Джим. Лекарят го преглежда. Минутка…“

Отново пауза.

„Това е преумора, приятели, страшна преумора. Така каза лекарят. Е, какво пък, Джим Редър не е съвсем наред, но ще му мине. В Джи Би Си работят най-добрите психиатри и психоаналитици в страната. Ще направим за храброто момче всичко, което е в човешките възможности. И всичко за наша сметка! — Майк Тери хвърли поглед към студийния часовник. — А сега е време да свършваме, приятели. Следете обявите на нашата нова грандиозна програма на ужасите. И не се разстройвайте — скоро ще видим отново Джим Редър сред нас.“

Майк Тери намигна и се усмихна на зрителите.

„Той просто е длъжен да оздравее. Той е като всички нас и ние залагаме на него.“

© 1958 Робърт Шекли

Robert Sheckley

The Prize of Peril, 1958

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1449]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38