Робърт Шекли: Награда за риска

Редър кимна.

— Ако ги приемате, ще бъдете преследван цяла седмица. Ще бъдете преследван от убийци, Джим. Опитни убийци, които законът преследва за престъпления, но сега свободата им е подарена, за да извършат едно-единствено законно убийство. Затова ще се стараят, Джим, разбирате ли?

— Разбирам — каза Джим. Добре разбираше също, че ще спечели двеста хиляди долара, ако остане жив през това време.

— Отново ви питам, Джим Редър. Не заставяме никого да играе, ако не иска.

— Искам да играя — отвърна Редър.

Майк Тери се обърна към зрителите:

— Госпожи и господа — каза той. — Разполагам с резултатите от изчерпателните психически изследвания, направени по наша молба от незаинтересована фирма. Всеки, който пожелае, може да получи копие от това заключение, като изпрати по пощата двайсет и пет цента за пощенските разходи. Изследването показва, че Джим Редър е напълно нормален, психически уравновесен и може да носи отговорност за постъпките си. — Той се обърна към Редър: — Все още ли искате да участвате, Джим Редър?

— Да, искам.

— Браво! — извика Майк Тери. — И така, Джим Редър, запознайте се с тия, които ще се постарят да ви убият.

Под подсвиркванията на зрителите на подиума излезе бандата на Томпсън.

— Погледнете ги, приятели — Майк Тери не скри презрението си. — Погледнете ги тези човеконенавистни, коварни, злобни и напълно безнравствени същества. За тях няма други закони, освен уродливите закони на престъпния свят. За тях няма други понятия за чест, освен нужните на страхливия наемен убиец.

Публиката се вълнуваше.

— Какво ще кажете, Клод Томпсън? — попита Тери.

Клод, говорителят на бандата, се доближи до микрофона. Беше слаб, гладко избръснат и старомодно облечен човек.

— Аз мисля така — изхриптя той. — Аз мисля така: ние не сме по-лоши от другите. Е… нещо като войници на война. Те също убиват, нали? Или да вземем всички подкупи или подаръците на разните там в правителството или в синдикатите. Всеки гледа да лапне колкото може повече.

Томсън не успя да каже нищо повече — страхотно бързо и решително Майк Тери опроверга доводите му. Разби ги на пух и прах. Въпросите на Тери попадаха точно в целта.

Той сложи ръка върху рамото на Редър.

— Ето човекът, който се съгласи да стане ваша жертва, ако разбира се, успеете да го хванете.

— Ще го хванем — уверено отвърна Томпсън.

— Не бъдете толкова самоуверени, Джим Редър се е бил с див бик! Сега излиза срещу чакали. Той е среден човек. Той е един от народа. Народът, който ще ви довърши — вас и подобните на вас.

— Въпреки това ще го пипнем.

— И още нещо — продължи Тери спокойно. — Редър не е сам. Простите хора на Америка са на негова страна. Добрите самаряни от всички краища на необятната ни страна са готови да му помагат. Невъоръженият и беззащитен Джим Редър може да разчита на тяхното добро сърце. Защото е техен представител! Обикновените, простите хора ще се застъпят за Джим Редър, а те са много — тези обикновени хора. Те са народът!

Редър си мислеше за това, легнал неподвижно в храстите. Да, хората му помагаха. Но помагаха и на убийците му.

Джим потрепера — сам беше направил избора и сам отговаряше за всичко. А може би и психолозте носят някаква отговорност? А Майк Тери, който даваше цяла планина пари на един беден човек? Не беше ли точно народът изплел тази примка, не той ли беше я сложил на шията му? А той, глупакът, наричаше всичко това „свободна воля“…

— Аха! — чу нечий глас.

Редър вдигна очи и видя над себе си охранен едър мъж. Носеше пъстро сако от туид. На шията му висеше бинокъл, в ръката си държеше бастун.

— Мистър, моля ви, не говорете.

— Ей — закрещя дебелакът, — ето го!

„Идиот — помисли си Редър. — Проклет глупак, който си мисли, че си играем на криеница.“

— Насам, насам! — крещеше мъжът.

Редър изпсува, скочи на крака и хукна. Като излезе от оврага, видя в далечината бяла сграда. Затича се към нея. Дебелакът крещеше отзад:

— Ето го, ето го! Не виждате ли бе, глупаци такива!

Бандитите започнаха да стрелят. Ридър тичаше, като се спъваше на всяка крачка.

— Ето го! — запищяха деца. — Ето го!

Редър изстена и продължи. Като приближи до бялата сграда, видя, че е черква.

В този момент един куршум се заби над коляното му.

Телевизорът в джоба не спираше:

„Какъв финал, приятели, какъв завършек! Редър е ранен. Той е ранен, приятели, той пълзи, той се гърчи от болки, но не се предава! Не, не е такъв Джим Редър! Каква покъртителна сцена!“