Робърт Шекли - Чудовищата

Кордовир и Хем стояха на върха на скалистата планина и гледаха новото явление. Двамата бяха напълно доволни. В последно време нищо ново не се беше случвало.

— Между другото — забеляза Хем, — той отразява слънцето. Навярно е от метал.

— Изглежда — съгласи се Кордовир. — Но как ли се държи във въздуха?

И двамата се загледаха надолу, към долината, в новото явление. Над повърхността се поклащаше островръх предмет. От единия му край изтичаше нещо като огън.

— Върху огъня — отговори Хем. — Това е ясно — дори за стари очи като твоите.

Кордовир се понадигна на дебелата си опашка, за да вижда по-добре. Предметът се отпусна върху почвата и огънят изчезна.

— Да погледнем ли по-отблизо? — попита Хем.

— Хайде. Май че имаме време… Чакай! Какъв ден е днес?

Хем пресметна наум после каза:

— Петият ден от лугат.

— Проклятие! — изруга Кордовир. — Трябва да си отивам вкъщи — да убия жена си.

— До залез слънце има още няколко часа — каза Хем. — Мисля, че ще имаш време и за едното, и за другото.

Кордовир се замисли:

— Не бих искал да закъснея.

— Знаеш колко съм бърз — каза Хем. — Ако закъснеем, ще избързам и ще я убия сам. Какво ще кажеш?

— Много благородно от твоя страна — похвали Кордовир младия си съплеменник и те двамата запълзяха по стръмния планински склон.

Двамата спряха пред металния предмет и замряха, подпрени на опашките си.

— По-голям е, отколкото си мислех — забеляза Кордовир, оглеждайки предмета. — Изглежда, е малко по-дълъг от селото, а на ширина му отстъпва приблизително два пъти.

Пропълзяха около предмета — оказа се, че металът е обработен.

В далечината залезе по-малкото слънце.

— Сигурно трябва да се връщаме — сети се Кордовир, забелязвайки, че се е стъмнило.

— Аз имам още време в запас — каза Хем, самодоволно играейки с мускулите си.

— Да, но всеки иска да убие жена си сам.

— Прави каквото искаш.

И двамата забързаха към селото.

Вкъщи жената на Кордовир привършваше готвенето на вечерята. Тя стоеше с гръб към вратата, както го изискваше етикетът. Кордовир я уби с един замах на опашката си. Извлече тялото навън и седна да вечеря.

След като похапна и поразмисли, той се отправи към Сборището. Хем — ех, тази нетърпелива младеж — вече беше там и разказваше за металния предмет. Сигурно е изгълтал наведнъж вечерята си

— помисли Кордовир с лека неприязън.

Когато младежът свърши да говори, Кордовир сподели своите наблюдения. Към казаното от Хем той по същество добави една мисъл: вътре в металния предмет може да има разумни същества.

— Защо мислиш така? — попита Мишил, също старец.

— Първо, когато предметът се спускаше, се виждаше огън — обясни Кордовир. — Второ, когато предметът се спусна, огънят изгасна. Предполагам, че го е изгасило някакво същество.

— Не е задължително — възрази Мишил. Жителите на селото заспориха и се заседяха в одумки до късно след полунощ. После закриха събранието, погребаха убитите жени и се разотидоха по къщите си.

Лежейки в тъмнината, Кордовир разбра, че още не е изяснил отношението си към новото явление. Да допуснем, че там, вътре, има разумни същества, но нравствени ли са те? Правят ли разлика между добро и зло? „Съмнително е“ — каза си Кордовир и заспа.

На следващия ден цялото мъжко население на селото се отправи към металния предмет. Това беше правилно решение, доколкото в задълженията на самците влизаше изучаването на нови явления и ограничаване броя на самките. Всички се разположиха около предмета и започнаха да гадаят какво ли има там вътре.

— Там сигурно ще се окажат същества, подобни на нас — изказа мнение Есктел, по-големият брат на Хем. Кордовир поклати цялото си тяло в знак на несъгласие.

— По-вероятно е да са чудовища — каза той. — Ако се вземе предвид…

— Не е задължително — възрази Есктел. — Помисли над логиката на нашето физическо развитие. На нас ни е напълно достатъчно едно око …

— Но във великия Безкрай — каза Кордовир — може да има толкова странни твари, повечето навярно неприличащи на нас. И сред безкрайно огромния …

— И все пак — вмъкна Есктел, — логиката на нашето развитие…

— Както вече казах — продължаваше Кордовир, — вероятността да приличат на нас, е безкрайно малка. Например този техен апарат. Нима ние бихме построили …

— Но ако се придържаме строго към логиката — настояваше Есктел, — то ще стане ясно …

Кордовир бе прекъснат за трети път. С едно движение на опашката си той отхвърли Есктел, който се удари в стената на металния предмет и рухна мъртъв.