Робърт Шекли - Чудовищата

— Винаги съм смятал, че брат ми е грубиян и невежа — каза Хем. — И така, ти за какво говореше?

Но Кордовир отново нямаше възможност да завърши. Парче метал, вградено в голямото метално тяло, изскърца, завъртя се, вдигна се и се появи нещо.

Кордовир веднага разбра, че е бил прав. Изпълзялото от отвора същество имаше две опашки. От долу до горе беше покрито с нещо непознато — отчасти метал, отчасти кожа. А цветът!

Кордовир потрепери.

Цветът напомняше мокра, обърната навън плът.

Всички местни жители се дръпнаха назад: какво ли ще прави това страшилище? Отначало то не правеше нищо. Просто стоеше върху повърхността на метала и движеше от една на друга страна приличащ на лък предмет, стърчащ над туловището му. Но самото туловище беше неподвижно и смисълът на жестовете му не се разбираше. Накрая съществото вдигна двете си пипала и издаде някакви звуци.

— Може би се опитва да ни съобщи нещо? — тихо попита Мишил.

В отговор се появиха още три създания. В пипалата си държаха металически тръбички. Обръщайки се един към друг, започнаха Да издават някакви звуци.

— Нямаме нищо общо с тях — това е ясно — решително заяви Кордовир. — Възниква въпросът: нравствени ли са те?

Едно от съществата пропълзя надолу по металната обвивка и стъпи върху твърдата почва. Останалите насочиха надолу своите метални тръбички. Изглежда, това беше някаква религиозна церемония.

— Нима може такава гадост да бъде нравствена? — попита Кордовир, усещайки омерзение с цялата си кожа. Създанията се оказаха толкова гадни, каквито няма и в сънищата. Луковицата на върха на туловището — това навярно е глава, реши Кордовир, макар че такива глави не беше виждал през живота си. Но по средата на главата, на мястото на привичната гладка повърхност, стърчеше буца. От двете й страни имаше две кръгли вдлъбнатини, а над всяка от тях по един израстък. В долната част на главата — ако това все пак беше глава — напряко имаше бледорозов процеп като рана. Какво пък, реши Кордовир, ако пофантазираме малко, можем да го приемем за уста.

Но имаше и още нещо. Съществата правеха впечатление, че имат кости. Когато движеха крайниците си, движенията им не бяха гладки, плавни, вълнообразни, както при Хем и Кордовир, а по-скоро трескави и резки: така се люлеят клоните на дърветата.

— Боже господи! — изумено възкликна Гилриг, представител на средното поколение. — Трябва да ги убием, за да не се мъчат на този свят!

Подобни мисли възникнаха и у другите; жители на селото като вълна се втурнаха напред.

— Почакайте! — извика някой от младежите. — Нека да влезем във връзка с тях, ако това е възможно! Ами ако все пак са нравствени същества. Нали помните, Светът е огромен, всичко е възможно.

Кордовир се изказа за незабавно унищожение, но всички се спряха и заспориха. Със свойствената му дързост Хем плавно се приближи към съществото, което се спусна долу.

— Привет — каза той. Съществото отговори нещо.

— Нищо не разбирам — каза Хем и започна да пълзи назад. Странното създание помаха със срасналите си пипала — ако това бяха пипала — и показа към едното от слънцата. После издаде някакъв звук.

— Да, наистина днес е топло — дружелюбно отговори Хем.

Страшилището показа под краката си и издаде друг звук.

— Тази година реколтата ни не е много добра — поддържаше Хем разговора.

Страшилището посочи към себе си и издаде нов звук.

— Вярно — съгласи се Хем. — Ти си по-страшен от чучело.

През това време местните жители изгладняха и запълзяха обратно към селото. Хем остана, заслушан в звуците, които съществото издаваше, а Кордовир, нервничейки, го чакаше.

— Знаеш ли — каза Хем, присъединявайки се към Кордовир, — мисля, че те искат да изучат нашия език. Или аз да науча техния.

— Не прави това! — възкликна Килтор, защото почувства смътно: бедата е близо.

— Изглежда, все пак ще се заема с това — промърмори Хем. Двамата се изкатериха на скалите, зад които се криеше селото им.

Привечер Кордовир отиде в хранилището на излишните самки и направи официално предложение на млада жена: няма ли да се съгласи тя да царства в неговия дом двадесет и пет дни. Естествено самката се съгласи с благодарност.

По пътя към къщи Кордовир срещна Хем, който се беше запътил към хранилището.

— Току-що убих жена си — съобщи Хем, макар че това и така беше ясно — иначе какво ще прави в хранилището за излишни самки?

— Утре пак ли се каниш да отидеш при тези страшилища? — попита Кордовир.