Робърт Шекли - Чудовищата

— Навярно той си е спомнил, че на него също му е време да убие жена си — предположи Хем. Жителите чакаха, но нищо такова не се случи.

— Може би — заговори Рантан, — той иска някой друг да убие жена му. Може би у тях обичаят е такъв?

И без по-нататъшни размишления удари самката-чудовище с опашката си.

Тогава техният самец издаде ужасен звук и насочи към Рантан металната тръбичка. Той уби Рантан.

— Странно — каза Мишил. — Това означава ли неодобрение?

Съществата, долетели в металния предмет — те бяха осем, — се притиснаха едно към друго. Един носеше убитата самка, останалите насочваха металните тръбички в различни посоки. Хем се приближи да попита какво става.

— Не разбрах — съобщи Хем, след като поговори с тях. — Те казаха думи, които не зная. Но, изглежда, че ни упрекват в нещо.

Чудовищата започнаха да отстъпват назад. Точно тогава още един от местните реши, че е време, и уби жена си, която стоеше пред вратата. Чудовищата се спряха и отново заговориха бързо-бързо помежду си. След това размърдаха пипалата си, викайки Хем.

След като поговори с тях, Хем някак странно задвижи цялото си тяло.

— Ако правилно съм разбрал — каза той, — те ни заповядват да не убиваме повече нашите жени.

— Какво? — възкликна Кордовир, а заедно с него още десетина жители.

— Сега ще попитам отново. — И Хем се върна при чудовищата, които размахваха металните си тръбички, стиснати в пипалата. — Всичко е точно така — потвърди Хем.

Без да губи време напразно, той замахна с опашка-и едно от чудовищата отлетя на другия край на селския площад. Останалите чудовища веднага започнаха да отстъпват, прицелвайки се в местните със своите тръбички.

Когато се скриха, жителите на селото преброиха загубите — загинали бяха седемнадесет самци. Хем беше изчезнал някъде.

— Е, сега ще ми повярвате ли? — завика Кордовир. — Тези страшилища умишлено излъгаха! Те обещаха да се държат мирно, а после убиха седемнадесет от нас. Това не е просто безнравствено — това е предумишлено убийство!

За разумно същество такова нещо беше извън всички норми.

— Умишлено излъгаха! — изкрещя Кордовир страшните думи, задъхвайки се от омерзение. Мъжете рядко говореха за това, че някой може да излъже, това просто не се побираше в главите им.

Жителите на селото бяха извън себе си от ярост и отвращение: те с пълна сила почувстваха какво представлява едно лъжливо същество. При това чудовищата извършиха предумишлено убийство!

Изглеждаше, че най-страшният кошмар се превърна в реалност. Изведнъж се изясни, че тези създания не убиха нито една самка. Излиза, че на своите самки те разрешават да се плодят без никакви задръжки? От такава мисъл ще му прилошее даже на здрав мъж!

Излишните самки се изсипаха от своето хранилище и заедно с жените поискаха обяснение, какво се е случило. Получавайки отговор, те възнегодуваха двойно повече от мъжете, което изобщо е свойствено на женската природа.

— Убийте ги! — виеха излишните самки. — Не им позволявайте да посягат на нашите обичаи. Не им позволявайте да сеят безнравственост!

— Прави са — тъжно каза Хем. — Трябваше да предвидя нещо такова.

— Убийте ги незабавно! — дереше се една самка.

Тя беше излишна и все още нямаше име, но с лихва компенсираше този недостатък с това, че беше ярка личност.

— Ние, жените, искаме само едно: да живеем нравствен и скромен живот, да мътим яйца в хранилището, докато не дойде време да се омъжим. А после — двадесет и пет до екстаз наситени дни! Нима можем да искаме повече? Тези чудовища посягат на нашия начин на живот! Искат да ни превърнат в такива уроди, каквито са самите те.

— Е, сега убедихте ли се? — завика Кордовир на мъжете. — Предупреждавах ви, опитвах се да ви обясня, но не ми обърнахте внимание. А младежта е длъжна да слуша старите в минута на опасност.

Той така се разяри, че с удар на опашката си уби двама младоци. Останалите заръкопляскаха.

— Да ги изгоним! — поиска Кордовир. — Ако ли не — те ще ни развратят!

И всички самки се втурнаха да убиват чудовищата.

— Те имат смъртоносни тръбички — забеляза Хем. — Самките знаят ли?

— Мисля, че не — каза Кордовир. Сега той се беше успокоил напълно. — Най-добре ги догони и ги предупреди.

— Изморен съм — недоволно каза Хем. — През цялото време бях преводач. Може би ти ще ги догониш?

— Добре, хайде да ги догоним заедно — каза Кордовир, на когото омръзнаха капризите на Хем. Заедно с половината село те се запътиха след самките.