Елън Шрайбер - Танц с вампир

Около дузина момичета и техните майки пробираха през редовете рокли — в розово, лилаво, виолетово, сиво, червено, зелено, лавандулово, черно, някой от който украсени с изкуствени камъни или дантела, с дълбоки деколтета или с консервативна линия, без ръкави или без презрамки, дълги до земята или до коляното.

Всяка дъщеря беше абсолютно копие на майка си. С изключение на кестенявите ни коси, които майка ми редовно боядисваше, майка ми и аз бяхме абсолютни противоположности по външен вид.

Една след друга майка ми издърпваше рокли от закачалките докато и двете й ръце се напълниха. Една след друга аз разглеждах роклите и се придвижвах от рафт на рафт с празни ръце.

Сезонен мениджър по продажбите със закачена табелка, на която пишеше „Мадж“ и от която струеше увереността на морски капитан, който без усилие води кораба през бурно море, се приближи до майка ми.

— Чакайте, нека взема тези, — каза й тя. Това очевидно не й беше първият бал и нямаше да й бъде и последният. — Ще ви осигуря пробна.

Последвахме жената до пробните, които вече бяха наводнени от млади момичета показващи роклите си сякаш бяха на парижко дефиле.

Разсъблякох се като свалих черните си wide-bottom дънки и тениска с надпис „Здравей Прилепче“ и се намъкнах в една розова сатенена рокля.

Взрях се в огледалото в цял ръст. Не успях да позная собственото си отражение.

— Нека да те видя! — чух майка ми да казва.

С нежелание отворих вратата на пробната.

— Свали тези кубинки! — скара ми се тя. „Това да не ти е хеви метъл концерт.“

Докато развързвах връзките Мадж се появи със сандали седми номер, украсени с изкуствени кристали.

Пристъпих към тройното огледало пред пробната.

Чувствах се като шаферка, но за майка ми трябва да съм изглеждала като булката.

— Ти си красива! — изпадна във възторг тя.

Дори Мадж се изрази съгласието си.

— Изглеждаш като модел, — обяви тя и зачака реакцията ми.

Можех да видя отражението си в очите на майка ми бавно да се преобразява в дъщерята, която тя винаги е искала.

Младите момичета преценяващо ме оглеждаха. Няколко се засмяха; няколко се изхилиха. Сигурно бях доста странна гледка, сладка в розово с моите многобройни обеци на ушите, временни татуировки на прилепи, с черно червило и чернен лак за нокти.

Представих си колко по добре щях да изглеждам ако тази бална рокля имаше няколко дупки, черни шева или беше в кърваво червен цвят.

— Преди да решите… — пъргаво започна Мадж. Тя се върна до щанда, за да смени черните ми гумени гривни с такива от блестящи камъни.

Точно тогава Джак Патерсън се появи в полезрението ми.

— Рейвън, Джак е тук, — каза майка ми и развълнувано излезе от пробната.

Докато майка ми поздравяваше Джак и си разменяха обичайните любезности, аз се втурнах обратно в моята пробна кабинка и заключих вратата.

Тогава тя направи нещо, което само една майка би направила.

— Рейвън! Излез от там, — извика ми тя.

Нямаше къде да бягам. Не бях готова да бъда видяна облечена така, още по-малко от Джак Патерсън.

Изнизах се от пробната навън към младежката висша мода, като се опитвах да балансирам на тънките токчета на сандалите.

Другите момичета критично ме оглеждаха докато продължаваха да пазаруват. Майка ми ми даде знак да се завъртя и да представя роклята като някакъв модел пред Джак. Непохватно се завъртях като неопитен модел.

Джак се засмя.

— Изглеждаш красива.

Не можех да не изпитам гордост, въпреки че се чувствах като украсата на торта за шестнадесети рожден ден.

— Трябва да пробвам и други… — казах аз най-накрая и се отправих обратно към пробната.

След като изпробвах рокли във всеки един цвят на дъгата, отборът „майка и дъщеря Мадисън търсещи бална рокля“ започна да се уморява.

Преоблякох се в моите черно-черни дрехи.

— Е, коя харесваш? — попита ме майка ми, като държеше една розова рокля в едната ръка и една синя в другата. — Аз мисля, че и двете са красиви.

— Хм… не може ли да продължим да търсим?

Представих си Александър, облечен в среднощно черен смокинг как пристига в нас, за да ме намери цялата обвита в розово.

— Защо се мръщиш? — смъмри ме майка ми.

— Роклите може и да са прекрасни… Но те не са… мен.

Майка ми въздъхна.

— За моя бал баба ти ми купи това което тя искаше аз да облека — една сатенена рокля в лавандулов цвят с бял пуловер и чисто нови белички ръкавици.

— Ръкавици? Но ти си била хипи.

— Точно.

— И ти ги носи, така ли?