Елън Шрайбер - Танц с вампир

— Сложих ги докато отидем до бала. След това се преоблякох в една деколтирана рокля без ръкави, която стоеше в шкафчето ми. Сега аз ти причинявам същото на теб. Настоявам да се облечеш по начина, по който аз искам, вместо така като на теб ще ти бъде удобно.

Бях впечатлена, че майка ми имаше такива прозрения.

— Нека да опитаме още веднъж, — продължи тя.

Имаше една обикновена черна рокля без презрамки, поръбена с дантела, сложена на един манекен. Бих могла да я украся с моята ониксова огърлица, черни гривни и обеци паяжини.

Дженифър Уорън, една училищна мажоретка, стоеше зад мен докато разглеждах роклята и се взираше в мен сякаш не заслужавах дори да погледна такава красива дреха.

— Хей, мамо, — провикнах се аз, настигайки я при щанда с аксесоарите. — Мисля, че открих роклята, която отговаря на вкуса и на двете ни.

Поведох я обратно през бъркотията от сатенени одежди.

Стигнахме до манекена, само за да заварим една продавачка да разкопчава ципа на черната рокля и да я подава на Дженифър.

— Мамо, — възкликна Дженифър към една възхитена жена. — Невероятна е.

Сърцето ми замря. Заусуквах кичур коса и заровичках с кубинка в зидарията на плочките на пода. Не можах да спра сълзите, които изпълниха очите ми. Усмивката на майка ми повехна сякаш и нейното сърце беше разбито както моето.

— Няма нищо, — успях да кажа. — Няма нужда да ходя на бала.

— Какво имаш предвид, че няма да ходиш? — попита ме Джак зад щанда с касата.

— Току-що продадоха перфектната рокля, — признах му аз.

— Имаш предвид, че не ти хареса розовата ли? — каза той помагайки на продавачката с продажбите. — Изглеждаше великолепно.

— Ами…

— Не ти е по вкуса… разбирам.

Джак се замисли за момент докато довършваше продажбата.

— Защо не дойдете с мен…

Джак ни упъти зад щанда за продажби и ние го последвахме надолу по един коридор.

— Няколко рокли пристигнаха този следобед. Бяхме толкова заети, че не успяхме да ги изложим на етажа, — прошепна той. Отключи един склад и ни поведе през кутии със стока и капарирани артикули към закачалки с модни младежки рокли. — Не бързайте. Ако нещо ви хареса донесете го на касата.

— Какви са тези? — попитах аз сочейки към закачалки с костюми.

— Инвентар от Хелоуин, — отговори ми той и се отправи към вратата.

— Хелоуин? — попита майка ми ужасено. — Отиваш на бал, не на Monster Mash.

— Моля те. Нека да ги видя! — казах аз провирайки се покрай закачалки с мъжки костюми. — Благодаря ти, Джак!

— Да, Джак. Благодаря ти за цялата оказана помощ, — добави и майка ми.

Бях толкова щастлива колкото един прилеп в прашен стар таван.

Ровех се из закачените костюми — костюм на фея, униформа на пожарникар и одежди на русалка.

— Това е страхотно, — казах аз държейки една дяволско червена рокля.

— Категорично не! — отвърна майка ми.

Намръщих се и върнах роклята обратно на закачалката.

— Не това си представях, когато казах хайде да ти купим рокля за бала. Да пазаруваме в склад, — мърмореше тя продължавайки да търси подходящото нещо. — Както и да е… погледни това.

Дори не забелязах какво държеше майка ми.

На края на щендера видях кърваво червена пола с черна дантела, която направо крещеше, че е моя. Извадих роклята и ахнах.

На закачалката висеше тъмно червен корсет с черна дантела, черни връзки и подхождаща си пола с дължина до коляното.

Прикрепен към закачалката стоеше най-прекрасният аксесоар който някога бях виждала: мрачен слънчобран.

— Обожавам го! — възкликнах аз и го показах на майка ми. — Не е скъсано и няма никакви железа или безопасни игли.

Майка ми се поколеба.

— Не е точно това, което имах предвид…

Издемонстрирах го върху моите дрехи и затанцувах наоколо.

— Исках да приличаш на модерна принцеса, а не на викториански вампир.

„Не е ли страхотно?“

Прегърнах майка ми силно.

Мадж беше продала стотици рокли за времето прекарано в магазина на Джак, но по начина по който насили да се усмихне можех да кажа, че никога не е продавала костюм за Хелоуин за бална рокля. Възрастната жена обаче направи всичко по силите си да замаскира шока си и смайването си.

— Можеш да бъдеш сигурна, че никой няма да носи същата рокля като твоята, — оповести тя.

Майка ми и аз най-накрая постигнахме компромис за рокля, която няма да й струва състояние и която няма да съблека в момента в който отида на бала.

Същата вечер Александър ме чакаше пред вратата на имението, а змиевидното чукче ме гледаше като стар приятел. Моято гадже-вампир носеше тесни черни дънки с черни токи отстрани, тениска на Crow и раница, преметната през рамо. Той ми даде една сладка целувка за здравей.