Борис Щерн - Горинич

Наложило се да обещае.

Главата прибутала Горинич към отвора, измъкнала се на повърхността и тъжно погледнала след него. Горинич литнал в небето.

— Не се оглеждай! — чул той глас от зеленчуковия склад.

Горинич не разбирал това, което замислял Хилядоглавият дракон, и затова решил да се изхитри — не се огледал, но направил кръг над Дракопол. Над града отново се сгъстявали облаци. Пияните доброволни женихи се събирали след съревнованието при димящите развалини на инкубатора и викали:

— Гледай какъв майтап! Взривиха инкубатора!

По целия Дракопол проблесвали избухвания, гърмели изстрели, горели живи клади — доброволните команди се разправяли с тези, които не си били подрязали крилете. Стотици дожи вече паднали, но пред стената заставали все нови и нови. В мъглата се разнасяли уради на брадви, трясък на огради — оградите се разпадали на дърва за ограмния огън върху площада на измрелите дракони: там били хванали самия Протозавър.

Когато Горинич започнал втория кръг, Дракопол се разтресал. Залюлели се леговищата, изстреляли се капаците на канализационните шахти, пропукали се настилките.

Под земята започнал да се изправя Хилядоглавият дракон.

Дим, мъгла и прах обгърнали центъра на столицата, кълбетата покривали и покрайнините. Хилядоглавият дракон се надигнал от складовете, от хангарите, от канцелариите и всевъзможните заведения; той напрягал всички сили, твърде много тежести били застроени над главите му. Хилядата му окървавени глави се извивали, пробивали покриви, стеени, фундаменти и с прерязани от прозорците шии се опитвали преди смъртта си да направят още едно движение, да развалят още една канцелария, да запалят или обърнат още една цистерна с бензин, да смачкат още един инкубаторен дож.

А дожите си били подрязали крилете и никой не можел да излети!

Горинич се хвърлил надолу с надежда да спаси който и да е. Той кацнал накрая на града, където имало по-малко пожари. Някъде съвсем наблизо се извисила Поредната глава с пробит череп над развалините.

— Изчезвай! — ревнала Поредната глава, като видяла Горинич.

— Остави ги на мира! — извикал Горинич. — Сами ще измрат след две години!

— Пречиш ми! — простенала Поредната глава. — Те са опасни, трябва да се унищожат!

Поредната глава се замятала в предсмъртна агония и умряла сред камарите строшени тухли.

Горинич се понесъл по улицата с името на Всички влечуги. Улицата се люлеела, Горинич се хвърлил към падащите стени. На разрушения кръстопът той изведнъж налетял на треперещото котило на инкубаторните дракони и се ужасил — те един на друг си били подрязали крилете!

— Какво правите, глупаци?! — изревал Горинич. — Отлитайте! Градът се руши!

— Погледни, не си е подрязал крилете… — тъпо се учудил един от глупаците.

— Мини отдясно! — извикал втори.

Глупашката шайка се нахвърлила върху Горинич, но в настилката се отворила огромна цепнатина и ги погълнала.

— Отлитай! — чула се въздишка от недрата на Дракопол.

Горинич излетял и се отправил към океана.

Хилядоглавият дракон одобрително въздъхнал и се изправил в цял ръст.

Столицата рухнала.

Невестата на Горинич се оказала съвсем същата като на портрета. Те се обикнали не само защото нямало друг избор. Отлетели в своята гъста гора до Горин река, живели дълго и щастливо и родили наследник. Но жена за него вече не се намерила.

© Борис Щерн

© Кремена Кадийска, превод от руски

Борис Штерн

Горыныч,

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/113]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48