Борис Щерн - Горинич

Докато драконът Болнав цвят се шепнел с важната персона, Горинич разглеждал помещението. Несъмнено тук някога се е помещавал зеленчуков склад. Миришело на картофена гнилоч, в ъглите на мехури била избила плесен. Оскъдна мебелировка: маса, сейф, закачалка, под закачалката топли пантофи, кошче, едноглавец, над едноглавеца…

На стената над едноглавеца висял портрет на прекрасна драконица. С двете си прелестни главички тя тъжно гледала в прозореца, а погледът на третата бил устремен право към Горинич. Художникът се бил постарал — извивките на шийките, прозрачни крилати ципи, тънките рогови пластинки на гръбнака — всичко било натурално. Нещо се случило с Горинич — Средната глава се задавила, защото вечно дъвчела нещо, на Най-малката й потекли сълзи от очите, а от Главната излетели всички умни мисли.

— Той е или ченге, или този, който ни е нужен — шепнел в това време драконът Болнав цвят.

— Сега ще проверим това — персоната се обърнала към едноглавеца: — Попитай го, Приятелче, не е ли шпионин.

Приятелчето поставило пилата в джоба на гърдите си, бавно се приближило към Горинич и му лепнало такъв шамар, че Най-малката глава се прекатурила назад. Веднага последвал втори удар и в Главната глава всичко се завъртяло. Приятелчето замахнало трети път, но Средната глава вече поела командването. Тя хванала едноглавеца за шията и я завързала на възел, от който, като панделка, стърчала удивена глава. После Горинич настъпил едноглавеца по опашката. Онзи заврещял, заблъскал се и излетял към тавана; Горинич насочил неговия полет в кръг, развъртял го и то хвърлил. Приятелчето се врязало в стената, разплескало се на нея като мокър апарцал, разрушил я и притиснал в съседния килер някакво зелено драконче със записваща апаратура, която оня монтирал на дъното на обърната мръсна бъчва.

Зашеметената персона и драконът Болнав цвят боязливо погледнали в дупката. Там, засипано от мазилка, нещо падало, охкало и се разплитало.

— Ей че сила! — възхитила се персоната.

— Какво искате от мен? — ревнал Горинич.

— За да разберете, по-добре да започна отдалече — отвърнала персоната, демократично настанявайки се направо на стола.

— Отдалече ще бъде дълго — казал Горинич, присегнал се към персоната и събрал главите й в букет. — Отговаряйте, ако обичате, само на моите въпроси. Име?

— Про… Протозавър.

— Да се стреля в теменужка и да се съчиняват стихове — това за какво е?

— Това са първите два тура на конкурса за женихи… не… не ме душете! Общо са седем тура… кой повече ще изяде, кой повече ще изпие, кой по-надалече ще скочи, кой по-бързо ще прелети… а последният тур е решаване на логически задачи.

— Това пък защо е?

— Е… за проверка на умствените способности.

— Що за глупост?! — изкрещял Горинич. — Къде са невестите?! Кому са нужни тези съревнования? Стоп… къде?!

Последният въпрос се отнасял за дракона Болнав цвят, който бягал накриво към прохода на тавана.

— Аз… аз точно не зная… — проломотил драконът Болнав цвят. — За драконовия прогрес ми обясняваше ето той… господин Протозавър.

— Не слушайте будалите, драги Горинич — прибързано казал Протозавър. — Прогресът на драконовата цивилизация — това е фраза за краткост. Ако някой попита: „За какво се сражавате?“, то, за да не съобщават цялата програма, му отговарят: „За прогреса на драконовата цивилизация“.

— Разбрано — удивил се Горинич. — А сега искам да знам: вие сте тези, които искаха да ме изгорят, или тези, които седяха в засада?

— Ние сме тези, които седяха от другата страна на оградата! — гордо отвърнал Протозавър.

— А тези, които отиваха на съревнованието за женихи, ваши врагове ли са?

— Дожите от обществото на женихите? — ухилил се Протозавър. — Не. Просто вървеше тълпа. Ние й дадохме малко акъл. Нашите врагове са къде по-страшни.

— Вие ме заинтригувахте! През целия си живот не съм имал все още нито един враг. А ако напердаша някого, то е без злост. Разкажете ми за своите врагове.

— Точно това исках. Запомнете, драги Горинич, това не са мои лични врагове, а врагове на цялата драконова цивилизация. А значи, и ваши врагове. Схващате ли? Те са два вида: стратегически враг и тактически враг. Сега на планетата се развива чужд за нас разум, скрит в черепната кутия на приматите без опашка. Те са нашият главен враг.

— Хората? — удивил се Горинич. — Аз познавах отблизо един дървар. Беше голям философ, макар и пияница. С него беше интересно. Попадали са ми и драки…