Иън Ървайн - Тъмна е луната

Здесь есть возможность читать онлайн «Иън Ървайн - Тъмна е луната» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тъмна е луната: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тъмна е луната»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Рулке — Великия предател, най-сетне се е изтръгнал на свобода, за да използва смъртоносната си машина, чийто замисъл е усъвършенствал цяло хилядолетие. Но има едно задължително условие — да си послужи с единствената по рода си дарба на Каран.
Каран и нейният любим Лиан са се пренесли в Нощната пустош и попадат в чужд за тях палат, който се руши пред очите им. Единствено Рулке може да отвори портал и да ги върне на Сантенар, но Каран се бои, че той може да тласне Лиан към поквара.
Старите врагове Игър и Мендарк се борят да овладеят мощта на разлома. Те трябва да затворят портала, преди Рулке да създаде своята машина. Провалят ли се, той ще опустоши света. А успеят ли, Каран и Лиан завинаги ще останат в капана на Нощната пустош.
Йън Ървайн е роден в Батхърст през 1950 г.
Завършва образованието си в колежа „Шевалие“ и университета на Сидни, където получава бакалавърска степен по естествени науки и докторска степен по океанология.
След като ръководи проекти, свързани с околната среда, Йън основава своя консултантска фирма през 1986 г., която извършва проучвания за клиенти от Австралия и други държави.
Работил е в много страни от Азиатско-тихоокеанския регион. Като експерт по замърсяването на моретата Йън е разработил някои от приетите в Австралия разпоредби, свързани с опазването на морската екология.
Йън Ървайн живее със семейството си в северната планинска част на Нов Южен Уелс. Книгите му се издават в САЩ и Великобритания, преведени са на много европейски и азиатски езици. За автора

Тъмна е луната — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тъмна е луната», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Мейгрейт затвори очи и извика в паметта си неговото дълго, осеяно с белези тяло, усещането от допира на кожата му. Съсредоточи се единствено в заклинанието, вложи цялата сила на ума си и около нея полека възникна подобие на Игър. Процесът й причиняваше тежки страдания, сякаш плътта и костите й се разпъваха, за да образуват по-едрите форми.

Щом завърши заклинанието, тя се изправи. Но тутакси тупна на пода — не можа да запази равновесие в мъжкото тяло, доста по-тежко в горната си половина. Опита отново, но по-предпазливо, този път опря ръка на леглото. Болка прониза десния й крак. Не трябваше да се опира на него. Твърде добре си бе свършила работата и се бе осакатила точно като Игър. Нямаше кога да поправя стореното.

В това тяло й беше неудобно, веднага изпита неприязън към него. Толкова тежко, голямо и тромаво. Прииска й се веднага да си върне стройната фигура, да се отърве от тези яки мускули, които не умееше да използва.

Упражнява се дълго, куцукаше из стаята и подражаваше на походката на Игър — накъсаните крачки, слабото дясно коляно. Не постигаше съвършенство.

Някой затрополи по коридора и се развика. Мейгрейт чуваше гърлените вопли на гашадите, отекваха трясъци. Времето й изтичаше. Тя загуби самообладание, докосна вратата и с усилие на волята разби ключалката. Опита да се успокои. Надникна — двама бързаха по коридора и след миг се скриха зад ъгъла.

Тя тръгна напред със самочувствието на Игър. На всяка крачка болката в десния крак напомняше за себе си като огън в нервите. Точно на ъгъла Мейгрейт се сблъска с жена от гашадите. Малко оставаше да бъде разкрита, защото челото на жената се блъсна там, където трябваше да са някои части от тялото на Игър, които обаче не съществуваха веществено.

— Махни се от пътя ми! — сопна се Мейгрейт.

Задължително беше да се отнася с тях, както бе постъпвал Игър с уелмите си.

— Какво търсиш тук? — изръмжа враждебно Йеча.

— Дойдох да взема жената, която ми принадлежи — невъзмутимо отсече Мейгрейт.

Плътният силен глас на Игър вече я затрудняваше, бе почти непосилен за нейното гърло. По неволя прибягна до допълнителна звукова илюзия, а от нея нямаше голяма полза.

— Къде е Мейгрейт? — попита тя властно.

Йеча нададе зов не толкова с глас, колкото с мисъл, и между слепоочията на Мейгрейт за миг се появи бодлива топка болка. Тутакси още половин дузина гашади дотичаха иззад ъгъла. Повечето носеха къси копия.

Мейгрейт посърна. Нямаше надежда да поддържа илюзията пред толкова хора. Десният й крак се вцепени от поредния спазъм. Понечи да заговори, но парализата скова и дясната половина на лицето й. „Горкичкият ми Игър, май тепърва разбирам що за мъка е животът ти.“

Но тъкмо затрудненията й май убедиха гашадите, че пред тях наистина стои бившият им господар. Само Йеча се взираше с подозрение в нея.

— Как смееш да нахълтваш тук! — озъби се друга жена, която Мейгрейт не бе срещала досега, а и беше първата бременна сред гашадите, която виждаше.

— Вън! — притича и Джафит.

Гласовете им се смесиха в неясна гълчава. Всички копия се насочиха към гърдите й и тя настръхна.

— Не ми се пречкайте, неверни псета! — изрева тя с презрението, което Игър винаги бе проявявал към преданите си слуги. Тъкмо това беше първото нещо у него, което я бе подразнило. — Дошъл съм да взема това, което ми принадлежи. И да се съберете всички накуп, не можете да ме възпрете!

— Ако забия копие в сърцето ти, ще те спра — дрезгаво изръмжа Джафит, но не успя да прикрие страха в очите си. — Назад!

Мейгрейт не смееше да се обърне с гръб към тях, нямаше как и да продължи напред срещу копията. А отгоре на всичко й бе много трудно да поддържа измамния си облик.

— Къде е Мейгрейт?

— Няма я! — излъга Джафит. Явно и той не се стремеше към сблъсък. — Пратихме я в Шазмак.

Мейгрейт преви широките си рамене.

— В Шазмак! — накара гласа си да се вледени. — Защо ли не стоваря тази крепост върху главите ви…

Гашадите безмълвно впиваха погледи в нея. Тя се извъртя на една пета и се помъкна по дългия коридор към изхода от твърдината.

Не се озърташе, за да не издаде безмерния си страх. Усещаше обаче, че те не я изпускат от очи, питат се как е могъл Игър да проникне незабелязано в крепостта, мъчат се да проумеят какво не е съвсем наред в него.

— Та това не е Игър! — кресна накрая Йеча.

Заклинанието отслабваше, Мейгрейт мъчително възвръщаше истинския си вид. За миг пред очите й притъмня, щеше да припадне. Но с върховно усилие се овладя точно преди да се свлече.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тъмна е луната»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тъмна е луната» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тъмна е луната»

Обсуждение, отзывы о книге «Тъмна е луната» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x