Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Тилан е находчив, дързък, неустрашим, нападателен — говореше Ванхе. — Всеизвестно е, че не пропуска сгоден случай. За нищичко не му вярвай, ако ще и да сме сключили примирие. Ако подозираше колко сме слаби, нямаше да стъпи тук. Можем само да се надяваме на някакви малки отстъпки при капитулацията.

— Все още не ми е ясно точно какво се иска от мен.

— Придай си уверено изражение, а при преговорите се допитвай до съветниците си и давай съгласието си неохотно. Все още има шанс да останем живи и да спасим от опустошение Туркад. Ех, този Бинди… защо се мотае толкова?

В този миг се отвори обкованата с желязо двукрила врата. Влезе знаменосец, вдигнал високо синьото знаме на примирието. Прекоси залата с тежки стъпки и натика дръжката на знамето в гнездото до ръба на масата. Парчето плат провисна, сякаш засрамено.

— Всички да станат, влиза господарят Тилан! — гръмогласно заповяда знаменосецът.

На прага стоеше висок, червендалест, покрит с белези мъж — чакаше всички да обърнат глави към него. Отметна пелерината си и се отправи към определеното му кресло. Зад него вървеше по-дребен човек, който сякаш се плъзгаше на колелца. Носеше великолепни дрехи, късата му черна коса лъщеше, дългите му мустаци бяха намазани с восък и засукани в краищата.

— Този е Беренет — прошепна Ванхе на ухото й. — Преди е бил помощник на Мендарк, който дори го подготвял за свой заместник, но се спречкали при бягството на Мендарк от Туркад. Не го пренебрегвай — по-умен е от Тилан, а едва ли му отстъпва по лукавство.

Беренет седна вдясно от Тилан, който се изправи и приглади робата на чародей, с която се бе накиприл. А Хения се въртеше тромаво на креслото си и очите й шареха между противниците. Мейгрейт се бе наслушала за тази извънредно надарена жена, на чиято подкрепа човек можеше да разчита само тогава, когато изобщо не му е необходима.

— Всички да ме чуят! — избумтя гласът на Тилан. Охотно се залъгваше, че е умел оратор, макар да му липсваше изтънченост. — Говоря като Магистър, упълномощен от Съвета и Събранието. Стария глупак Мендарк го няма, онзи нагъл узурпатор също избяга в ужас от гашадите, които пусна на воля, но не можа да подчини. Сега има само една власт — моята !

Тръгна покрай масата, като се взираше в очите на всекиго. Мейгрейт се изуми от арогантността му. Преди броени месеци войниците му бяха падали като житни класове пред настъпващата армия на Игър. Е, да — Игър вече не беше тук.

— Ванхе — ревна Тилан пред лицето на маршала, — твоите войски са долна сбирщина! Предай ми града, и ще ви пощадя. Никой от нас не иска тази война.

Той пак закрачи покрай седящите. „Ама че нагъл лъжец“ — рече си Мейгрейт.

— Дали е искрен? — все пак попита шепнешком, без да поглежда маршала.

— Съмнявам се! Взема само пленници, за които може да получи богат откуп.

Косъмчетата по тила й настръхнаха. Щом не би запазил живота на обикновения войник, какъв шанс имаха те?

— Тилан, ние не сме останали без водач — сопна се Ванхе с цялата твърдост, на която беше способен. — Игър определи Мейгрейт за своя заместничка, преди да… замине. Очакваме го скоро. А дотогава изпълняваме нейните заповеди.

Тилан бе изненадан. Изгледа преценяващо Мейгрейт, после резкият му кикот отекна в залата. Тя потръпна. Обяснението беше зле скалъпено — защо не бе поела властта преди седмици, когато започнаха битките?

— Не се бояхме от Игър и когато беше на върха на могъществото си — похвали се Тилан. — Тогава защо да слушаме приказките на някаква блудница, която той заряза при бягството си? Престанеш ли да й дърпаш конците, Ванхе, ще си проличи що за парцалена кукла е тя.

Ако бе опитал да я обезсърчи по друг начин, Мейгрейт може би щеше да се поддаде, но обидите нямаше да свършат работа. През целия си живот бе чувала от Фейеламор далеч по-нетърпими оскърбления.

— Е, какъв е вашият отговор? — кресна Тилан и измъкна със съсък меча си от ножницата. Никой не продума. — Ако ви дам пример за назидание, ще ви помогна ли да си напънете малко мозъците?

Ванхе трескаво шаваше с пръсти към Мейгрейт, тя обаче не знаеше как да постъпи. Възможно ли беше да преговаря с подобно чудовище? Докато се колебаеше мъчително, Бинди нахълта в залата.

— Маршале! — развика се момчето, шмугна се между стражниците и се опита да стигне до Ванхе. — Коварство! Враговете са…

Тилан му препречи пътя. Мейгрейт се надигна припряно, но беше прекалено далеч от тях.

— Бинди! — изпищя тя. — Излез навън!