Стивън Ериксън - Спомени от лед

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Ериксън - Спомени от лед» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Спомени от лед: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Спомени от лед»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В опустошения континент Дженабакъз се е родила нова империя: Панион Домин. Кипнала над земята като неумолим прилив от покварена кръв, тя поглъща всичко, което отказва да се покори на словото на Пророка на Панион. На пътя й застава един крехък съюз: Воинството на Дужек Едноръкия и ветерана на Подпалвачите на мостове Уискиджак с техните стари врагове — силите на Бойния главатар Каладън Бруд, Аномандър Рейк и неговите Тайст Андий, и народът на ривите от равнините. Далеч по-малобройни от своя враг и недоверчиви помежду си, те трябва да известят потенциалните си съюзници, сред които е наемническото религиозно братство на Сивите мечове, чиято заповед е да бранят обсадения град Капустан с цената на всичко.
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.

Спомени от лед — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Спомени от лед», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Капитанът си тръгна от барикадата при Предела — последните търговци за деня още чакаха пред малазанските войници и писари. Облагането с мито и обиските на фургоните бяха осигурили значителни приходи, макар че според донесенията вземанията намаляваха. Беше въпрос на тънък баланс таксите да се държат на такова ниво, че търговците да могат да ги понесат, и да се пропуска достатъчно контрабанда, за да не пресъхне съвсем потокът от стоки между Даруджистан и Пейл. Паран се справяше, но с доста усилия. Ала това бе най-малката от трудностите, които му тежаха.

След погрома в Даруджистан капитанът се чувстваше като понесен от течението, лашкан накъде ли не от хаотичното преображение на Дужек и неговата ренегатска армия. Котвата на малазанците беше отрязана. Крепежните греди бяха рухнали. Бремето, паднало на плещите на офицерския корпус, беше смазващо. Близо десетте хиляди войници изведнъж бяха изпаднали в почти детинската нужда някой да ги утеши.

А тъкмо утехата беше нещо, което Паран не можеше да им даде. Бъркотията в самия него се беше усилила. Струи зверска кръв течаха сега в жилите му. Откъслечни спомени — много малко от тях лични — и странни видения терзаеха нощите му. Дните минаваха като в объркана мъгла. Несвършващите проблеми със снабдяването и транспорта, с които трябваше да се справя, безкрайните трудности около ръководенето на операцията, всичко това напираше през усилващия се поток на физическото терзание.

Вече от седмици се чувстваше зле и имаше някои подозрения на какво се дължи това. „Кръвта на Хрътката на Сянка. Съществото, скочило в селението на Мрак… но мога ли да съм сигурен в това? Чувствата, бликащи от тази точка… по-скоро като на дете. На дете…“

За пореден път изтласка тази мисъл, макар да знаеше много добре, че тя скоро ще се върне — също както и болката в стомаха му отново щеше да кипне, — и след като погледна още веднъж към застаналия на поста си Тротс, продължи нагоре по склона.

Тази болка и това страдание го бяха променили — вече можеше да наднича в самия себе си, да оформя видяното в образ, в сцена, едновременно странна и мъчителна. Имаше чувството, че душата му се е смалила до нещо окаяно — проскубан, плувнал в пот плъх, затиснат от каменна лавина, плъх, който се гърчи и цвърчи из цепнатините в отчаяно търсене на място, където натискът — огромната, хлъзгаща се надолу и надолу тежест — ще намалее. „Пространство за дишане. И болката около мен — тези остри камъни, слягат се и се слягат, кухините между тях изчезват… тъмнина, надигаща се като вода…“

Всички победи, които бе постигнал в Даруджистан, сега му се струваха нищожни. Спасяването на цял един град, спасяването на Уискиджак и неговия взвод, разбиването на плановете на Ласийн — всичко това бе рухнало, бе станало на прах в ума му.

Вече не беше онова, което бе доскоро, и новото му превъплъщение изобщо не му допадаше.

Болка затуляше света. Болката объркваше. Превръщаше плътта и костите в затвор, от който нямаше спасение.

„Зверска болка… а тя шепне за свобода. Шепне за изход — но не от тъмнината. Не. Навътре в тази тъмнина, където отиде Хрътката, дълбоко в недрата на прокълнатия меч на Аномандър Рейк… тайното сърце на Драгнипур.“

Едва не изруга на глас при тази мисъл, докато се катереше нагоре по пътеката на хълма над Предела. Денят вече гаснеше. Вятърът, разчорлил тревите, вече затихваше и хрипливият му глас потъваше в тих шепот.

Шепотът на кръвта бе само един от многото — и всички те настойчиво привличаха вниманието му, всеки от тях предлагаше противоречиво обещание — различен път за избавление. „Но винаги избавление. Бягство. Свитото от страх същество не може да мисли за нищо друго… въпреки че тежестта се сляга… и сляга.“

Беше объркан. „Всичко, което виждам около себе си… сякаш е чужд спомен. Трева, разрошена по ниски хълмове, скали по билата, а щом слънцето залезе и вятърът захладнее, потта по лицето ми засъхва и идва тъмнината — и аз я пия, все едно че е най-сладката вода. Богове, какво ли означава това?“

Объркването в душата му не заглъхваше. „Спасих се от света на този меч, но чувствам как веригите му ме притеглят все по-силно.“ А в това напрежение се съдържаше очакване. За отстъпление, за поражение… очакване да се превърнеш в… какво? „Да се превърна в какво?“

Баргастът седеше във високата жилава трева на билото над Предела. Дневният поток търговци беше изтънял от двете страни на барикадата, облаците прах се слягаха над разровения от коловози път. Някои вече устройваха биваците си — проходът се беше превърнал в неофициална крайпътна спирка. Ако положението се запазеше такова, тази спирка щеше да пусне корени, да се превърне в селце, после в голямо село.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Спомени от лед»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Спомени от лед» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Стивън Ериксън - Среднощни приливи
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Дом на вериги
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Гаснещ зрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Ковачница на мрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Сакатият бог
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Лунните градини
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
Отзывы о книге «Спомени от лед»

Обсуждение, отзывы о книге «Спомени от лед» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x