Стивън Ериксън - Дом на вериги

Висшият маг се усмихна. Другите двама Ястреби стояха от двете му страни, единият държеше втория нож на Калам и го оглеждаше с любопитство.

— Очаквахме удар на Нокти — каза замислено Камъст Релой. — Макар да признавам, че атаката на отдавна мъртви духове не влизаше в очакванията ни. Тук е Рараку, нали разбираш. Тази проклета земя се… пробужда. Е, все едно. Скоро ще настъпи… тишина.

— Тоя държи отатаралско оръжие — рече убиецът вдясно на Камъст.

Калам погледна оцапания с кръв нож в дясната си ръка.

— А, това ли? Ами, да.

Висшият маг въздъхна.

— Тогава се оправете с него по, ъъъ, обичайния начин. Двамата ще стигнете ли?

Онзи, който беше взел ножа, го хвърли зад себе си и кимна.

— Видяхме. Има стил. Срещу всеки от нас поотделно ще я закъсаме. Но срещу двамата?

Калам беше съгласен с преценката му. Отстъпи назад и прибра оръжието.

— Май е прав.

С другата си ръка извади жълъда и го хвърли на пода. Тримата се присвиха, щом той подскочи и се затъркаля към тях. Безвредното топче спря в краката им.

Единият Ястребов нокът изсумтя и го подритна.

После двамата убийци пристъпиха напред и ножовете им блеснаха.

Калам вдигна ръце и завъртя китките си.

Двамата изпъшкаха и рухнаха, пронизани от стрелите.

— Много нехайно — измърмори Калам.

Камъст изкрещя и отприщи лабиринта си.

Вълната магия, която порази Висшия маг, го завари съвсем неподготвен, връхлетя го отстрани. Гибелната й мощ се стегна около него като кипнала паяжина от черни пламъци.

Викът му се усили. След това Камъст Релой се просна на пода и се загърчи, а магията заоблизва обгореното му тяло.

Оттам, където преди няколко мига Ястребовият нокът беше изритал жълъда, изникна фигура и се надвеси над Камъст Релой.

— Най-много ни дразни измяната — прошепна непознатият над издъхващия маг. — Винаги й отвръщаме. Винаги.

Калам прибра втория си нож, без да откъсва очи от спуснатото платнище на задната стена.

— Той е там. — Замълча и се ухили широко. — Радвам се, че те виждам, Бързак.

Бързия Бен го погледна през рамо и кимна.

Чародеят се бе състарил, забеляза Калам. Беше се съсухрил. „Белези, врязани не по кожата, а в сърцето. Подозирам, че няма да ми разкаже приятни неща, когато всичко това свърши.“

— Имаш ли нещо общо с отвличащата атака отвън? — попита той.

— Не. И Гуглата няма, макар че е тука кучият му син. От Рараку е всичко това.

— Така каза и Камъст, не че ви разбирам.

— Ще ти обясня по-късно, приятелю — рече Бързия Бен и се изправи. Обърна се към черното платнище на входа. — Мисля, че оная вещица Хенарас е с него. Зад по-силните прегради, издигнати от Камъст Релой.

Калам пристъпи към входа, вдигна ножа отатарал и изръмжа:

— Тях ги остави на мен.

Стаята отзад беше малка, заета от маса за карти, върху която лежеше проснат трупът на Хенарас. От масата се стичаха вадички кръв.

Калам погледна през рамо Бързия Бен и повдигна учудено вежди.

Чародеят поклати глава.

Убиецът пристъпи предпазливо и очите му се спряха на нещо сребристобяло, което проблясваше на гърдите й.

Перла.

— Пътят, изглежда, е чист — прошепна Калам.

Отсрещното платнище също беше разцепено. Калам го разтвори с върховете на ножовете.

Стаята беше запълнена от огромен стол с висок гръб, на който седеше Корболо Дом.

Синкавата му кожа бе посивяла грозно, ръцете му трепереха на широките резбовани облегалки.

— Изпратих емисар при адюнктата — Гласът му беше писклив и разтреперан от страх. — С покана. Готов съм да атакувам Ша’ик и племената й — с моите Убийци на кучета.

— Ако си мислиш, че сме дошли с отговора, грешиш, Корболо — изсумтя Калам.

Очите на напанеца пробягаха към Бързия Бен.

— Мислехме, че или си мъртъв с другите Подпалвачи на мостове, или че още си в Дженабакъз.

Чародеят сви рамене.

— Тайсхрен ме изпрати напред. Все пак успя да прехвърли флотата на тласкани с магия ветрове. Дужек Едноръкия и легионите му пристигнаха в Ерлитан преди седмица…

— Това, което е останало от легионите му…

— Предостатъчно, за да попълни силите на адюнктата, според мен.

Калам ги зяпна. „Подпалвачите на мостове… мъртви? Уискиджак? Воинството на Едноръкия… Богове на пъкъла, какво се е случило там?“

— Това можем да го спасим — рече Корболо Дом и се наведе напред. — Връщаме Седемте града на империята. Ша’ик я пращаме в окови пред императрицата…

— И прошка за теб и войниците ти? — попита Бързия Бен. — Корболо Дом, ти май наистина си си изгубил ума…