Стивън Ериксън - Дом на вериги

Лекият натиск подкара Хавок напред, три крачки и после тръс, бавно и на леки отскоци, докато прекосяваха осеяното с пънове сечище. Леко обръщане наляво и поеха към главния път. Щом го стигна, Карса вдигна меча си и конят се понесе в галоп.

Седем дълги скока и вече бяха в селото. Другарите на Карса вече се бяха разделили от двете му страни, за да излязат зад къщите; за него бе останала главната улица. Видя в края й, точно пред себе си, няколко души. Обърнаха глави и във въздуха прокънтя писък, пръснаха се деца.

Мечът изсвистя и посече с лекота крехката млада кост. Карса хвърли поглед надясно и Хавок зави, копитата изритаха напред и стъпкаха един старец. Започна гонитба — кървава сеч. Оттатък къщите, откъм боклучните ями, отекнаха нови писъци.

Карса стигна до другия край на улицата. Видя един младок да тича презглава към дърветата и препусна след него. Момъкът носеше тренировъчен меч. Чу тежкия тропот от копитата на бързо догонващия го Хавок — спасителната гора все още беше много далече пред него — и се обърна.

Замахът на Карса посече меча-играчка, после мина през шията и обезглавеното тяло на момчето се просна на земята.

„Така съм загубил братовчед. Посечен от ратид. Взели са му ушите и езика. Тялото му било увесено на клон за единия крак. Главата му била омазана с нечистотии. Това е отмъстено. Отмъстено.“

Хавок забави, след това обърна.

Карса огледа селото. Байрот и Делъм бяха довършили клането си и вече сбираха жените на стадо на поляната около селското огнище.

Подкара Хавок натам в лек галоп и щом го спря, каза:

— Тези на вожда са мои.

Байрот и Делъм кимнаха и той усети повишения им дух по лекотата, с която му отстъпиха привилегията. Байрот се обърна към жените и махна с меча. Една красива жена на средна възраст пристъпи напред, а след нея — по-младо нейно копие, девойка може би на годините на Дейлис. Двете го загледаха също толкова изпитателно, колкото Карса — тях.

— Байрот Гилд и Делъм Торд, вземете своите първи от останалите. Аз ще пазя.

Двамата воини се ухилиха, скочиха от конете и се хвърлиха между жените да си изберат по една. След малко се скриха в отделни къщи, повели плячката си за ръка.

— Воините ти не са слепи колко готови бяха тия двете — изсумтя жената на вожда.

— Техните бащи или мъже няма да останат доволни от тази готовност — рече Карса. „Уридски жени не биха…“

— Никога няма да го узнаят, главатарю — отвърна жената на вожда. — Освен ако ти не им го кажеш, а каква е вероятността за това? Няма да ти оставят време за подигравки, преди да те убият. Аха, вече разбирам — добави тя, пристъпи по-близо и го изгледа твърдо. — Мислил си, че уридските жени са различни, а сега разбираш, че това е лъжа. Всички мъже са глупци, но ти може би вече не си толкова голям глупак, щом истината се промъква в сърцето ти. Как ти е името, главатарю?

— Много говориш — изръмжа Карса. — Аз съм Карса Орлонг, внукът на Палк…

— Палк?

— Да. — Карса се ухили. — Виждам, че го помниш.

— Дете бях. Но да, знаем го много добре.

— Още е жив и сънят му е спокоен, въпреки проклятията, които сте струпали на името му.

Тя се изсмя.

— Проклятия ли? Няма проклятия. Палк склони глава да ни помоли да мине през земите ни…

— Лъжеш!

Тя го изгледа съсредоточено и вдигна рамене.

— Щом казваш.

Една от жените в къщите извика, ала викът бе повече от страст, отколкото от болка.

Жената на вожда извърна глава.

— Колко от нас ще вземат семето ви, главатарю?

Карса се отпусна.

— Всички. По единайсет пъти всяка.

— А колко дни ще отнеме това? Сигурно ще искате и да ви готвим?

— Дни ли? Разсъждаваш като старица. Ние сме млади. Пък ако се наложи, имаме си кръвно масло.

Очите й се разшириха. Другите зад нея зашепнаха и замърмориха. Жената на вожда се обърна, усмири ги с поглед и отново погледна Карса.

— Никога досега не си използвал кръвно масло за това, нали? Вярно е, ще ти пламнат слабините. Твърд ще си дни наред. Но, главатарю, не знаеш какво ще причини то на нас, жените. Аз знам, защото и аз бях някога млада и глупава. Дори силата на съпруга ми не можа да задържи зъбите ми от гърлото му и той още си носи белезите. Има и още. Това, което ще продължи у вас по-малко от седмица, нас ни мъчи с месеци.

— Тъй че ако ние не избием мъжете ви, щом се върнат, ще го сторите вие — отвърна Карса. — Това ме радва.

— Вие тримата няма да преживеете до заранта.

— Много ще е интересно, не мислиш ли? — усмихна се Карса. — На кого от трима ни първо ще му потрябва. — Обърна се към всички жени. — Съветвам ви да сте по-страстни, за да не сте първите, които ще ни провалят.