Стивън Ериксън - Дом на вериги

— Омръзнаха ми приказките. Последвайте ме, но по-бавно.

Байрот и Делъм се спогледаха, после Байрот сви рамене.

— Ще сме ти свидетели, тогаз.

Карса развърза меча си от кръвно дърво и дланите му се стегнаха около увитата с кожа дръжка. Дървото беше тъмночервено, почти черно, и изрисуваният боен полумесец сякаш се носеше на един пръст над стъклената гладкост на повърхността. Резецът беше почти прозрачен там, където кръвното масло, втрито в грапавините, се беше втвърдило, за да замести очуканото дърво. Никакви щръбки нямаше по резеца, само лека извивка на тънката линия, където повредата се бе оправила сама, защото кръвното масло се вкопчваше в паметта му и не търпеше очукано и нащърбено. Карса изпъна меча пред себе си, после се шмугна във високата трева и танцът му се ускори по пътя.

Щом стигна мечата диря, която му бе показал Делъм, се присви още по-ниско и продължи по отъпканата пътека, без да забавя. Изтъненият връх на меча сякаш го водеше, сякаш прорязваше собствения си, непогрешим път през сенките и слънчевите лъчи.

В центъра на ратидския бивак трима от осмината възрастни воини се бяха скупчили около мечешкия бут — току-що го бяха развили от еленовата кожа. Други двама седяха наблизо и втриваха кръвно масло в оръжията си. Последните трима стояха и си говореха на три крачки встрани. Младият беше на другия край.

Карса изскочи на поляната. На разстояния до сто крачки един теблор можеше да тича със скоростта на боен кон. Появата му бе като взрив. В един миг — осем отдъхващи си воини и един младок. В следващия — теметата на двама от стоящите воини бяха посечени с един-единствен хоризонтален замах. Разхвърчаха се коса и кости, кръв и мозък швирнаха и плиснаха в лицето на третия ратид. Той залитна назад, завъртя се наляво и видя как с обратния замах мечът на Карса изсвистя под брадичката му и изчезна. Видя с все така ококорени от изненада очи как сцената наоколо дивашки се завъртя, преди да разцъфти мракът.

Без да се спира, Карса скочи високо, за да отбегне главата на воина, щом тя тупна на земята и се затъркаля.

Ратидите, които смазваха мечовете си, вече бяха скочили, с готови за бой оръжия. Разпръснаха се и се втурнаха към Карса, за да го хванат от двете страни.

Той се изсмя, завъртя се и скочи между тях. Мечовете им бяха къси, направо касапски ножове. Карса придърпа меча си в плътен гард и се сниши. Трите остриета улучиха целта си, забиха се в него. Инерцията изтласка Карса през стената от мъжки тела; той отнесе ножовете със себе си, завъртя се вихрено и мечът му посече две ръце, после — нечия мишница, като откъсна рамото с лопатката — извита плочка кървава кост, нашарена с вени и провиснала от кълбо сухожилия за гърчещата се все още ръка, люшнала се в полета си да стигне небесата.

Нечие тяло се хвърли с ръмжене напред, за да стегне с яките си ръце краката на Карса. Все така със смях уридският главатар замахна надолу с меча и ефесът изхрущя в черепа на воина. Ръцете потръпнаха и се смъкнаха.

Отдясно към врата му изсвистя меч, Карса се извъртя да го посрещне със своя, сблъсъкът изкънтя със звучен, камбанен ек.

Чу пристъпването на ратида зад себе си, усети как се разцепи въздухът пред острието, замахнало към лявото му рамо, и мигновено се сниши вдясно. Собственият му меч се завъртя в колело в изпънатите му ръце. Острието се люшна нагоре и покрай свирепия замах на воина, посече двете китки и разпра корема, от пъпа и през него, между гръдния кош и върха на бедрото, след което изхвърча навън.

Без да спира въртежа, докато падаше, Карса изви рамене и поднови замаха си, затруднен от кости и плът. Посичащият удар изфуча над земята и улучи последния ратид в левия глезен. Земята се натресе в дясното рамо на Карса, той се превъртя, мечът блесна покрай тялото му и отклони, но не докрай, удара отгоре — огън разкъса дясното му бедро. Карса излезе от обхвата на воина, който вече ревеше и се тътреше назад.

Карса се надигна. От десния му крак шуртеше кръв; усети болезнено жегване в левия хълбок, в гърба, под дясната плешка и в лявото бедро — там все още бяха забити трите ножа.

И се озова лице в лице срещу младия.

Не повече от четиридесетгодишен, все още недостигнал пълния си ръст, с мършави крайници, каквито често биваха Неготовите. С очи, изпълнени с ужас.

Карса му намигна и се извъртя, за да довърши еднокракия воин.

Той крещеше. Байрот и Делъм се бяха добрали до него и се бяха включили в играта — мечовете им посичаха другия крак и двете ръце. Ратидът лежеше на земята между двамата, крайниците му се гърчеха, кръвта му швиртеше по отъпканата трева.