Каси Едуардс - Рози след дъжд

— Кой е мъжът? — попита Дейзи, като поведе Айва навън към коридора, където момичето не можеше да ги чуе.

— Няма да го харесате, госпожо — каза тя със здраво стиснати устни.

— Как можеш да знаеш това, като не ми казваш името на човека? — в гласа на жената се промъкваше раздразнение. После изтръпна. Кой друг ще бъде, ако не Пол Хатуей. Той неведнъж беше посещавал „Оудъм“ да търси жени и то по-често от всеки друг мъж в Аделаида. Прекалено често, що се отнасяше до нея. Тя беше започнала да не му вярва.

— Той е… — започна Айва, но Дейзи я прекъсна.

— Пол Хатуей — каза тя сухо. — Права ли съм, скъпа?

— Да, госпожо! — момичето се усмихна накриво. — Да изгоня ли проклетника? — попита тя дрезгаво. — Когато е тук, по кожата ми сякаш лазят мравки, наистина!

— Приказките, които си чувала за него, те карат да го презираш. Знаеш, че във външността му няма нищо, което да не е наред. Той е човек от класа — отговори й Дейзи.

Айва погледна към стаята, където се къпеше Тейла, но видя, че вместо това, девойката бързо надяваше роклята, която й беше донесла.

— Но момичето изглежда толкова специално, госпожо — каза тя намръщена. — Сигурна ли сте, че искате Пол Хатуей да я отведе със себе си?

Гърбавото момиче пристъпи по-близо до господарката на „Оудъм“ и заговори право в лицето й.

— Госпожо, вие знаеше, че не една млада жена е изчезвала от овцевъдната ферма на Хатуей.

Дейзи кимна.

— Да, знам и ще попитам господина за това, преди да дам съгласието си Тейла да тръгне с него — отговори тя и потупа лекичко Айва по бузата.

Девойката се усмихна смутено и започна да увива връзките на престилката около пръстите си.

— Искате ли да я доведа? — попита, като гледаше новопристигналата, която вече се обуваше, а в очите й се четеше тревога. — Тя приключи с банята.

— Да. Вместо да я водиш, където обикновено се хранят момичетата, заведи я в кухнята и й дай паница супа и всичко, което й се прииска — нареди Дейзи. — Аз трябва да имам достатъчно време, за да говоря с господин Хатуей, преди момичето да се срещне с него.

— Добре — каза Айва и тръгна, влачейки крака, към стаята, където чакаше Тейла. Беше облечена в току-що изгладена жълта памучна рокля с висока яка, с дълги ръкави и маншети, които бяха обиколени със спретнато надиплена бяла дантела. Гърбавото момиче завиждаше на англичанката за нейната привлекателност, особено за идеално правия й гръб, но не изпитваше злоба към тази девойка с прекрасни женствени черти. Беше свикнала да приема своята житейска орис, без да мрази никого.

Айва протегна ръка към момичето.

— Елате с мен, госпожице — каза окуражително, облекчена, че не видя поглед пълен с отвращение към нейния изкривен и грозен гръб. — Трябва да ви нахраним, за да възстановите силите си, загубени в борбата с онази ужасна акула!

Тейла беше разочарована, че Дейзи е заминала без нея.

— Но аз си мислех, че някакъв човек е дошъл за мене! Нетърпелива съм да го видя.

Айва въздъхна и хвана една от ръцете на девойката.

— Не бъди толкова нетърпелива да напускаш „Оудъм“ — посъветва я тя, докато я извеждаше от стаята и тръгнаха надолу по дългия празен коридор към миризмата, която се носеше откъм кухнята. — Бих избрала да живея тук всеки божи ден, пред възможността да живея с…

Момичето изведнъж млъкна и погледна към Тейла. Тя почти беше нарушила едно от най-строгите правила, които Дейзи Оудъм беше наложила на всички, които работеха за нея. Те никога не трябваше да обсъждат мъжете — клиенти с която и да било от жените, които чакаха да бъдат избрани. Днешният ден не беше изключение. Това можеше да й струва работата.

А тя нямаше къде другаде да отиде.

— Какво каза? — попита Тейла. — Би избрала да живееш тук пред това, да живееш с кого?

Айва заведе девойката в кухнята, като не обръщаше вече внимание на въпросите й. Тя посочи една небоядисана маса, където бяха натрупани червен лук и картофи на високи купчинки, а пресни обелки от картофи лежаха до един мръсен нож.

— Тази маса ще свърши работа — каза тя, като изтика настрани картофените обелки и премести един стол до масата. — Настанявай се, докато ти сипя супа.

Младата жена се отпусна на един стол и залитна, докато единият крак, който беше по-къс, достигне пода. Тя оправи стола да стои стабилно и огледа стаята. Беше много мизерно. Нямаше никакви пердета на високите, мръсни прозорци в далечния край на кухнята. На пода бяха наредени дървени дъски с големи разстояния между тях, които разкриваха земята. Голяма изкорубена печка се намираше на няколко стъпки от Тейла, нажежена от силния огън в нея. Момичето се потеше от горещината.