Ги Шантпльор - След раздялата

— Казаха ли ви, госпожо, дали този учен е поне хубав момък?

— Мразя „хубавите момчета“, Фридолин… Но въпросният господин е, изглежда, много изискан, макар и малко неловък и не особено свикнал с обществото…

Не можах да не свия устни и да не поклатя неодобрително глава. Наистина не можех да си представя госпожа Глориет омъжена за този младеж без младост, вечно наведен над стари книги и вехтории!

— Бъдете сигурна, моя мила — каза тя, — че препоръчаният от Маржинюс господин струва повече от господин Луи Нике…

Отговорът й ме засегна малко, но естествено не го показах.

— Луи Нике — отвърнах спокойно — ми харесва такъв, какъвто е… Но струва ми се, че ако имах вашата красота, вашето богатство и вашите вкусове, аз бих пожелала по-блестящ избраник.

Но госпожа Глориет, която бе решила този ден да ми повери всичките си планове и блянове, след като поигра известно време с розата, подзе наново:

— Фридолин, вие се подигравате на този млад мъж, без да го познавате…

— О, госпожо — отвърнах аз закачливо, — а вие му се възхищавате, без да го познавате повече от мен!…

— Все пак аз съм по-добре осведомена от вас, мила. И знаете ли какво, Доли, сега ще ви разкрия още една тайна. Северен Жувенел — така е името на въпросния господин — се е решил на този уреден от приятелите му брак, но иска преди това да ме види и да ме опознае. Поводът за срещите ни е чудесен. Госпожа Маржинюс е комбинирала всичко. Вие знаете, че аз не разбирам нищо от стари книги и нямам представа каква стойност имат тези, които намерихме в градината. Дори исках да ги прегледа някой осведомен човек. И ето сега този човек ще бъде господин Жувенел! Така неговото идване в Бержер сюр Лоарет и неговите чести посещения в Кастелжанти ще бъдат напълно оправдани… Впрочем неговото желание е било аз да не знам нищо за хубавите проекти и в моите очи той да бъде наистина само един познавач на стари ръкописи, но естествено Семплиси ми каза всичко… Кажете, Фридолин, не е ли това една чудесна игра?

— Намирам я най-вече неблагоразумна… Не се ли страхувате, госпожо, че този млад мъж може да бъде погълнат от вашите книги до такава степен, че да забрави за вас и да не забележи, че вие сте по-прекрасна и по-сладкодумна и от най-интересната книга?

— Много обичате да се шегувате, Дол — забеляза госпожа Глориет, без да се разсърди. — Напротив, аз по-скоро вярвам, че в края на краищата господин Северен Жувенел ще бъде доста затруднен да даде точно мнение за книгите ми, защото ще се занимава повече с моята личност, отколкото с библиотеката ми!

— Ако не бъде тъй, госпожо, господинът наистина ще заслужава да го наричам бухал, защото явно ще бъде сляп пред светлината!

Опиянена от мисълта за завоеванието, което й предстоеше да направи, госпожа Глориет изглеждаше по-хубава от всякога. Слънцето блестеше върху богатата й коса и в радостните й очи. Светлина се излъчваше от нейната свежа хубост…

— Фридолин — промълви тя замислена, — колко странен е животът! Колко малко трябва, за да се преобрази неговата сивота и еднообразие! Тези дни един млад мъж Ще дойде тук… И ако той ми хареса…

Госпожа Глориет залюля леко хубавата си глава. После заключи:

— Мисля, че той ще ми хареса, Фридолин…

Личи си, че ще описвам историята на госпожа Арманд Глориет… Бих искала да е хубава история, сантиментална и забавна, малко невероятна, изпълнена с недоразумения, с измами и заблуждения, с ревност, въздишки, цветя, целувки, серенади, отвличания… И с много любов!

Да, бих искала да бъде една от онези истории, които се харесваха в някогашните романтични времена!

Кастелжанти, 12 октомври

Моят годеник ме посети. Беше намусен и това не ми хареса. След моите упреци се постара да бъде в добро настроение, което скоро ме накара да съжалявам за предишната му мълчаливост… През целия ден нашият разговор приличаше на дует, в който гласовете се разминават. Едва към края постигнахме известна хармония. На раздяла си стиснахме ръка като добри приятели, каквито сме от години.

— Държах се глупаво, Лулу…

— Не, Линет, аз се държах идиотски… Или по-скоро — животът е глупав…

— Довиждане, добри ми Луи.

— Довиждане, моя малка Фридолин.

Казват, че любовта е сляпа… Струва ми се, че се лъжат. Любовта вижда чудесно и недостатъци, и пороци, и най-малките несъвършенства на любимото същество, само че им намира известен чар. Откривам ли аз някакъв чар в несъвършенствата на Лулу Нике?