Анри Шариер - Пеперудата

— Вси светии, за колко продаде лодката? — попита Жан Безстрашния.

— Три хилядарки. Много ли ти се струва?

— Не, нямам това предвид. Питам просто, за да знам. Можеш ли да платиш, Папийон?

— Да.

— Ще ти останат ли някакви пари?

— Не, това е всичко, с което разполагаме — три хиляди франка. Носи ги моят приятел Клузио.

— Вси светии, ще ти дам пистолета си. Искам да помогна на тези момчета. За колко ще го вземеш?

— За хиляда — рече Вси светии. — Аз също искам да им помогна.

— Благодарим ви за всичко — рече Матюрет, като погледна Жан Безстрашния право в лицето.

— Благодаря — каза и Клузио.

В този момент аз се засрамих, че съм излъгал и рекох:

— Не, не можем да приемем подобен подарък от тебе, няма причини да ни даваш каквото и да било.

Той ме погледна и каза:

— Напротив, има причина. Три хиляди франка са много пари и въпреки това, при такава цена Вси светии губи най-малко две хиляди от сделката, понеже лодката, която ви дава, е дяволски добра. Защо при това положение да не направя и аз нещо за вас.

И тогава се случи нещо невероятно: Кукумявката сложи шапката си на земята и прокажените започнаха да хвърлят в нея банкноти и монети. Отвсякъде заизлизаха прокажени и всеки от тях даваше по нещо. Аз потъвах в земята от срам. Само че вече беше късно да призная, че всъщност имаме още пари! Какво да правя, Господи! Пред проявата на такова благородство аз постъпвах като подлец.

— Умолявам ви, не правете подобна жертва!

Един черен като въглен и напълно обезобразен негър с две чуканчета, без нито един пръст вместо ръце, ми каза:

— На нас тези пари не ни служат за прехрана. Вземи ги, без да се притесняваш. Използваме ги само за хазарт или плащаме с тях на прокажените курви, които понякога идват от Албина. — Тези думи облекчиха съвестта ми и ме възпряха да си призная, че имам пари в себе си.

Прокажените бяха сварили двеста яйца. Донесоха ги в сандък с червен кръст на него. Беше сандъкът, получен тази сутрин с дневната дажба лекарства. Донесоха също две живи костенурки от по тридесетина кила едната и внимателно ги сложиха на гърбовете им, листа от тютюн и две стъкла с кибритени клечки и драскала, торба с най-малко петдесет килограма ориз, два чувала дървени въглища, примуса от лазарета и дамаджанка с дестилирано масло. Всички тези толкова нещастни хора се чувстваха съпричастни към нашия случай и искаха да допринесат за успеха ни. Човек би казал, че става дума за тяхното бягство. Изтеглихме лодката близо до мястото, където спряхме на идване. Преброиха парите в шапката — осемстотин и десет франка. На Вси светии трябваше да дам само две хиляди. Клузио ми даде своя патрон. Отворих го пред всички — съдържаше една банкнота от хиляда франка и четири по петстотин. Връчих на Вси светии хиляда и петстотин от тях, той ми върна триста и каза:

— На, вземи револвера. Подарявам ти го. Играете на живот и смърт, не бива да се провалите в последния момент поради липсата на оръжие. Надявам се, че няма да ти се наложи да го използваш.

Просто не знаех как да му се отблагодаря — на него и на всички останали. Санитарят беше приготвил малка кутия с памук, спирт, аспирин, бинтове, йод, чифт ножици и пластири. Един от прокажените донесе тънки, добре рендосани дъсчици и два чисто нови антисептични бинта — така както си бяха в опаковките. Беше ги приготвил, за да сменяме превръзката на Клузио.

Към пет заваля. Жан Безстрашния отбеляза:

— Шансовете ви се увеличават. Вече не рискувате да ви забележат, можете да тръгнете веднага и така ще спечелите половин час. Ще стигнете по-близо до устието и когато тръгнете в четири и половина, ще ви остава да изминете по-кратък път.

— А как ще знаем колко е часът? — попитах.

— Ще отгатваш по това дали нивото на реката се качва или слиза.

Спуснахме лодката в реката. Тя беше съвсем различна от пирогата. Издигаше се поне четиридесет сантиметра над водата, при това натоварена с всички провизии и нас тримата отгоре. Мачтата, омотана в платното, стоеше наведена, тъй като трябваше да я изправим едва когато излезем в морето. Нагласихме кормилото и подпряхме лоста да не мърда, след което постлахме изплетеното от лиани чердже, на което да седна аз. Използвахме одеялата, за да нагласим едно удобно гнезденце в дъното на лодката за Клузио. Той не пожела да се смени превръзката. Легна в краката ми между мен и бъчонката с вода. Матюрет също се сви на дъното, но отпред. Веднага усетих чувство за сигурност, каквото в нито един момент не бях изпитвал в пирогата.