Рене Госини - Малкият Никола

Възпитателят ни загледа с адски тъжни очи и ни заговори тихо, тихо, също като татко, когато обяснява на мама, че се налага да отиде на сбирка с приятелите, с които е карал военната си служба.

— Вие сте безсърдечни — каза ни възпитателят. — Зная, че сте още малки, но поведението ви наистина ме огорчава.

Възпитателят млъкна и после изрева:

— Всички в ъгъла!

Всички отидохме в ъгъла, дори Анян; на него му се случи за пръв път, та не знаеше как става и ние му показахме. Стояхме си всички в ъгъла — разбира се, без Клотер. Възпитателят го погали по главата и го попита боли ли го ръката; Клотер каза, че доста го боляла и тогава възпитателят отиде да се погрижи за един от горните класове, който беше хванал един от долните и удряше с него друг от горните. Клотер ни погледа, като се кикотеше, и отиде пак да си играе на прескочи-кобила.

Хич не бях доволен, като се прибрах у дома. Татко си беше вкъщи и ме попита какво ми е, а аз изкрещях:

— Не е честно пък! Защо и аз да не мога да си счупя ръката? Татко ме загледа с широко отворени очи, а аз си отидох в стаята да си страдам самичък.

Тази сутрин не сме на училище, обаче няма нищо щуро, понеже трябва да отидем до диспансера да ни прегледат и да се разбере дали не сме болни или пък луди. На всички в класа ни раздадоха по едно листче, което да дадем на татковците и на майките си, а на него пишеше, че трябва да се явим в диспансера с удостоверенията си за ваксинация, с майките и ученическите си бележници. Учителката ни каза, че ще правим „тест“. Тест се прави, като карат човека да си рисува разни неща, и така си проличава луд ли е, или не.

Когато пристигнах с мама в диспансера, Рюфюс, Жофроа, Йодес и Алсест вече бяха там и не им беше до смях. Честно казано, мен винаги ме е страх от местата, където има доктори. Обикновено са бели и миришат на лекарства. Приятелчетата бяха там с майките си с изключение на Жофроа, който си има много богат татко и беше дошъл с Албер, шофьора на татко си. После се появиха Клотер, Мексан, Жоашен и Анян с майките си и Анян плачеше адски шумно. Една много любезна леличка, цялата в бяло, повика майките, взе от тях удостоверенията за ваксинация и каза, че докторът скоро ще ни приеме, да не бъдем нетърпеливи. Ние хич не бяхме нетърпеливи. Майките почнаха да разговарят помежду си, галеха ни по косите и разправяха колко сме били сладки. Шофьорът на Жофроа излезе навън да търка грамадната си черна кола.

— Моя — обясняваше майката на Рюфюс — просто не мога да го накарам да яде; ужасно е нервен.

— При моя е обратното — отвърна майката на Алсест, — става ужасно нервен, когато не яде.

— Според мен — разправяше майката на Клотер — доста ги претоварват в училище. Направо безумие; моят едва се справя. Навремето…

— О, не зная! — каза майката на Анян. — Моят никак не се затруднява, скъпа госпожо; разбира се, то си зависи от децата. Анян, ако не спреш да плачеш, ще те набия пред всички!

— Може и да не се затруднява, скъпа госпожо — отвърна майката на Клотер, — но ако не греша, горкото момче ми се струва доста неуравновесено!

На майката на Анян хич не й харесаха думите на майката на Клотер, но не успя да отговори нищо, понеже се появи леличката в бяло, заяви, че ще започваме и трябвало да се съблечем. Тогава на Анян му стана лошо. Майката на Анян се развика, майката на Клотер се разкикоти и пристигна докторът.

— Какво става тук? — каза докторът. — Тия сутрешни прегледи на ученици винаги са жив ужас! Кротко, деца, иначе ще се обадя на вашите учители да ви накажат. Събличайте се, бързо!

Съблякохме се и беше доста особено да стоим така чисто голи пред всичко живо. Всяка майка оглеждаше приятелчетата на другите майки и всичките майки имаха същия вид, както изглежда мама, когато е отишла да купува риба и обяснява на продавача, че рибата не е прясна.

— Добре, деца — каза леличката в бяло, — минете в съседната стая; докторът ще ви прегледа.

— Искам да си стоя при мама! — извика Анян, който сега беше облечен само с очила.

— Тъй — рече леличката в бяло. — Можете да влезете с него, госпожо, но се опитайте да го успокоите.

— Моля-моля! — обади се майката на Клотер. — Щом госпожата може да влезе заедно със сина си, не виждам защо и аз да не вляза с моя!

— Аз искам и Албер да дойде! — извика Жофроа.

— Ти си шашав, бе! — каза Йодес.

— Я повтори — каза Жофроа и Йодес го перна по носа.

— Албер! — извика Жофроа и шофьорът пристигна тичешком едновременно с доктора.