Рене Госини - Малкият Никола

— Гос’дине — извика Мексан, — Йодес застава на пръсти, за да изглежда по-висок от мен. Не е честно!

— Гаден обаждач — каза Йодес и перна Мексан по носа, а Мексан ритна Йодес. Скупчихме се около тях да ги гледаме — Йодес и Мексан се бият страхотно, в междучасията те са най-силни от целия ни клас. Бульона пристигна тичешком, разтърва Йодес и Мексан и ги наказа и двамата.

— Ама че положение! — промърмори Мексан.

— Ама че поднасяне, дето вика Анян — обади се Клотер и се разкикоти, а Бульона го наказа да дойде на училище в четвъртък.

Бульона нямаше откъде да знае, че тоя четвъртък на Клотер и така му е зает.

Бульона прекара ръка по лицето си и пак ни строи — честно казано, не му беше лесно, понеже ние доста мърдаме. После се втренчи в нас и ни гледа дълго, дълго, а ние разбрахме, че точно сега май не бива да се правим на тарикати. После Бульона направи крачка назад и настъпи Жоашен, който се беше задал зад него.

— Полека де! — каза Жоашен. Бульона стана целият червен и извика:

— Вие пък откъде изскочихте?

— Отидох да пия една вода, докато Мексан и Йодес се биеха. Видя ми се, че няма да свършат скоро — обясни Жоашен, а Бульона го наказа и му нареди да влезе в строя.

— Хубаво ме погледнете в очите — рече Бульона. — Само някой да се завърти или да се обади, само някой да мръдне, ще излети от училището! Ясно?

После Бульона се завъртя, вдигна ръка и извика:

— Взвод, слушай моята команда! Хо дом… Марш!

Бульона направи няколко крачки, целият вдървен, после се обърна назад и като видя, че всички си стоим по местата, стори ми се, че ще откачи също като нашия съсед господин Бледюр, когато татко го поля с маркуча през оградата миналата неделя.

— Защо не изпълнявате? — попита Бульона.

— Ами нали вие ни казахте да не мърдаме — обади се Жофроа. Е, тогава Бульона наистина побесня. Развика се:

— Аз ще ви наредя вас! Една седмица в ареста, четири дни на хляб и вода! Разбойници! Вагабонти!

Много от нас се разплакаха и директорът пристигна тичешком.

— Господин Дюбон — каза директорът, — чух ви от кабинета си. Според вас говори ли се така на малки деца? Вече не сте в армията.

— Армията ли? — изрева Бульона. — Бях взводен на отвъдморски стрелци и стрелците бяха направо душички в сравнение с тази пасмина!

И Бульона си тръгна, като размахваше ръце, а директорът пое след него, повтаряйки: „Дюбон, приятелю, недейте така, по-спокойно!“

Откриването на статуята беше адски щуро, само дето директорът промени решението си и ние не участвахме в парада, а седяхме на пейки зад войниците. За жалост Бульона не присъстваше. Май заминал за две седмици на почивка при роднини някъде в Ардеш.

С приятелчетата събрахме пари да купим подарък на учителката, понеже утре е именният й ден. Отначало трябваше да сметнем колко са. Анян е първенец по аритметика, той направи сметката. Бяхме доволни, защото Жофроа донесе една едра банкнота от пет хиляди стари франка; татко му му я дал; той си има много богат татко и каквото поиска, получава го.

— Събрали сме пет хиляди двеста и седем франка — каза ни Анян. — С тях можем да купим хубав подарък.

Лошото беше, че не знаехме какво да купим.

— Да й подарим кутия бонбони или един куп пасти — предложи Алсест, едно дебело приятелче, дето все яде.

Ние обаче не се навихме, понеже ако вземем нещо хубаво за ядене, всички ще искаме да го опитаме и няма да остане нищо за учителката.

— Татко купи на мама кожено палто и мама беше адски доволна — каза Жофроа. Идеята не беше лоша, само дето Жофроа добави, че палтото явно струвало повече от пет хиляди двеста и седем франка — майка му наистина била много, много доволна.

— Защо да не й купим книга? — обади се Анян. Всички изпокапахме от смях; той Анян си е луд!

— Писалка? — предложи Йодес.

Клотер обаче се опъна. Клотер е най-слабият ученик в класа и заяви, че нямало да му бъде приятно учителката да му пише слаби оценки с писалка, за която е дал свои пари.

— До нас — каза Рюфюс — има магазин за подаръци. Продават страхотни неща; там сигурно ще открием каквото ни трябва.

Това беше умно — решихме след училище всички заедно да отидем до магазина.

Като стигнахме до магазина, се спряхме да разгледаме витрината — страхотно. Имаше сума ти върховни подаръци: разни статуйки, особено нагърчени стъклени купи, гарафи също като онази вкъщи, дето никога не я използваме, сума ти вилици и ножове и даже стенни часовници. Най-красиви бяха статуите. Имаше една с един чичко по гащета, който се опитваше да спре два ядосани коня; друга представляваше дама, която стреляше с лък; лъкът беше без тетива, обаче толкова хубаво направен, че все едно си я имаше. Тази статуя много подхождаше на един лъв със забита стрела в гърба, който си влачеше задните лапи. Имаше също два тигъра, целите черни, които вървяха напред с широки крачки, фигурки на скаути, кученца, слонове и един господин вътре в магазина, който ни гледаше и имаше разтревожен вид.