Рене Госини - Малкият Никола

Щом влязохме в магазина, господинът тръгна насреща ни и размаха ръце.

— Хайде, хайде — каза той, — вървете си! Тук не е място за игри!

— Не сме дошли на майтап — рече Алсест. — Искаме да купим подарък.

— Подарък за учителката — добавих аз.

— И имаме стотинки — обади се Жофроа.

Анян извади от джоба си петте хиляди двеста и седем франка и ги пъхна под носа на господина, който каза:

— Добре; само няма да пипате нищо.

— Това колко струва? — попита Клотер и взе два коня от тезгяха.

— Полека! Остави това. Чупливо е! — извика господинът, който се безпокоеше съвсем правилно, понеже Клотер е адски несръчен и много чупи. Клотер се обиди и върна статуята обратно, а господинът едва успя да улови някакъв слон, който Клотер бутна с лакът.

Ние обикаляхме и разглеждахме, а господинът тичаше из магазина и викаше: „Не, не пипайте! Ще го счупите!“ На мен ми дожаля за тоя господин. Кой знае колко е дразнещо да работи човек в магазин, където всичко е чупливо. После господинът ни помоли да се съберем всички в средата на магазина с ръце зад гърба и да му кажем какво искаме да купим.

— Можете ли да ни предложите нещо адски щуро за пет хиляди двеста и седем франка? — попита Жоашен. Господинът се поогледа, после извади от една витрина двама цветно боядисани скаути — ама направо като истински. Такова хубаво нещо не бях виждал дори на стрелбището, като бях на панаира.

— Ето това ще ви струва пет хиляди франка — каза господинът.

— По-евтино е, отколкото бяхме предвидили — рече Анян.

— На мен по ми харесват конете — каза Клотер.

Клотер понечи отново да вземе конете от тезгяха; господинът обаче го изпревари, прибра си ги и не ги пускаше.

— Е — каза господинът, — какво става, взимате ли скаутите?

Той явно не се шегуваше и ние се навихме. Анян му даде петте хиляди франка и си тръгнахме със скаутите.

На улицата почнахме да обсъждаме кой да вземе подаръка до утре и да го даде на учителката.

— Аз ще го взема — каза Жофроа, — понеже дадох най-много пари.

— Аз съм първенец на класа — каза Анян, — аз ще дам подаръка на учителката.

— Ти си натегач — каза Рюфюс.

Анян се разплака и каза, че бил много нещастен, обаче не се затъркаля по земята както обикновено, понеже държеше скаутите и не искаше да ги счупи. Докато Рюфюс, Йодес, Жофроа и Жоашен се биеха, на мен ми хрумна да определим с хвърляне на ези-тура кой ще даде подаръка. Отне ни доста време, изгубихме две монети в дупката на канала и накрая спечели Клотер. Ние доста се притеснихме, понеже Клотер чупи много и се страхувахме, че подаръкът може да не стигне до учителката. Дадохме скаутите на Клотер и Йодес му каза, че ако ги счупи, носът му много ще пострада. Клотер заяви, че ще внимава и пое към тях с подаръка в ръце, като стъпваше полекичка, изплезил език. С останалите двеста и пет франка си накупихме сума ти пасти, на вечеря не ни се ядеше и майките и татковците ни се изплашиха да не би да сме болни.

На другия ден всички пристигнахме доста разтревожени в училище, но се зарадвахме, като видяхме Клотер със скаутите в ръце.

— Тая нощ не съм спал — каза ни Клотер. — Страх ме беше да не би статуята да падне от нощното шкафче.

В клас непрекъснато зяпах Клотер, който не откъсваше поглед от подаръка — беше го пъхнал под чина си. Адски му завиждах, понеже Клотер щеше да даде подаръка на учителката, тя щеше да бъде доволна и да го целуне, а Клотер щеше да се зачерви целият — когато е доволна, нашата учителка е много хубава, почти толкова хубава, колкото мама.

— Какво криеш под чина си, Клотер? — попита учителката. После се приближи ядосана до чина на Клотер.

— Хайде — каза учителката, — дай го!

Клотер й даде подаръка, учителката го изгледа и каза:

— Колко пъти съм ви забранявала да носите гадости в училище! Прибирам това нещо до края на часовете и ще те накажа!

Не можахме дори да си вземем обратно парите — Клотер се подхлъзна пред самия магазин и скаутите се счупиха.

Клотер настъпил у дома червеното си камионче, паднал и си счупил ръката. На нас ни стана много мъчно, понеже Клотер е приятелче, пък и аз го знам неговото червено камионче: адски щуро, фаровете му светеха, а сега, след като Клотер го е настъпил, според мен няма да могат да го оправят.

Искахме да отидем на гости на Клотер, само че майка му не ни пусна да влезем. Обяснихме й, че сме негови приятелчета и се познаваме добре, обаче майка му ни каза, че Клотер трябвало да си почива и тя също ни познавала добре.