Рене Госини - Малкият Никола

— Ама ако така си мърда носа, аз как да го бия?

И изведнъж — бам — Джоджо цапардоса Йодес и той седна на земята. Обаче не се разсърди, а се изправи и заяви:

— Че ти си бил як!

— Як, шашав-шашав, бе тъпанар! — отговори новичкият, който напредва удивително бързо.

Междучасието свърши и Алсест както обикновено се оплака, че времето било малко и все не успявал да си изяде четирите хлебчета с масло, които си носи от къщи.

Като влязохме в класната стая, учителката попита Джоджо дали се е забавлявал, а Анян стана и каза:

— Госпожице, те го учат да казва неприлични думи!

— Не е вярно, гаден лъжец! — извика Клотер, който не беше излизал през междучасието.

— Шашав, бе тъпанар, гаден лъжец — добави гордо Джоджо.

Ние си замълчахме, понеже си личеше, че учителката хич не е доволна.

— Срамота е — каза тя — да се подигравате с ваше другарче, което не знае езика! Помолих ви да бъдете любезни, но на вас не може да се разчита! Държали сте се невъзпитано, като диваци!

— Шашав, бе тъпанар, гаден лъжец, невъзпитано, диваци — обади се Джоджо, щастлив и доволен, че вече знае толкова много.

Учителката се ококори и го загледа.

— Ама… ама, Жорж — промълви тя, — не бива да говорите такива неща!

— Виждате ли, госпожице? Казах ли ви аз? — намеси се Анян.

— Анян, ако не искаш да те накажа, спести ми разсъжденията си! — извика учителката.

Анян се разплака.

— Долен обаждач! — извика някой, ама учителката не разбра кой беше, иначе като нищо щеше да ме накаже.

Тогава Анян се затъркаля по земята, пищеше, че никой не го обичал, че всичко било ужасно и че щял да умре, и се наложи учителката да отиде с него да му измие лицето и да го успокои.

Когато се върна с Анян, учителката изглеждаше доста изморена, но за щастие би звънецът за края на часовете. Преди да си отиде, учителката погледна новичкия и каза:

— Питам се какво ли ще си помислят родителите ти.

— Долен обаждач — отговори Джоджо и й подаде ръка.

Учителката напразно се безпокоеше, родителите на Джоджо, изглежда, си помислиха, че е научил най-необходимото от френския език. Всеки случай, Джоджо повече не се появи в училището.

Всички слязохме на двора и директорът направи съобщение.

— Мили деца — каза ни той, — имам удоволствието да ви уведомя, че господин министърът ще мине през града и ще ни окаже честта да посети нашето училище. Може би ви е известно, че господин министърът е възпитаник на училището. Той е един пример за вас, пример, който доказва, че ако работите добре, можете да се издигнете и да преуспеете. Аз държа да устроим на господин министъра едно незабравимо посрещане и разчитам на вас за постигането на тази цел. И директорът прати Клотер и Жоашен в ъгъла, понеже се биеха. После директорът събра всички учители и възпитатели и им обясни, че бил измислил едни страхотни работи за идването на министъра. Най-напред всички сме щели да изпеем „Марсилезата“, после трима от долните класове щели да излязат с цветя и да ги връчат на министъра. Вярно, хрумването на директора е адски щуро, министърът ще има да се чуди и да се радва на цветята, едва ли очаква нещо подобно. Нашата учителка изглеждаше разтревожена, питам се защо. Напоследък учителката е доста нервна.

Директорът заяви, че ще започнем веднага да репетираме и ние бяхме много доволни, защото нямаше да имаме час. Госпожица Вандерблерг, учителката по пеене, ни накара да изпеем „Марсилезата“. Толкова шум вдигнахме, пък май не излязло добре. Всъщност вярно, че ние малко изпреварихме онези от горните класове. Те бяха още там, дето ден славен бил дошъл, а ние вече повтаряхме, че се вее кървав стяг, с изключение на Рюфюс, който не знае думите и само викаше „лалала“, и на Алсест, който не пееше, понеже тъкмо ядеше кифла. Госпожица Вандерблерг замаха силно с ръце, за да млъкнем, ама вместо да се скара на онези от горните класове, че закъсняват, скара ни се на нас, дето свършихме първи, а не беше честно. Може би госпожица Вандерблерг се ядоса заради Рюфюс — той пее със затворени очи, не видя, че трябва да млъкнем и продължи да вика „лалала“. Нашата учителка каза нещо на директора и на госпожица Вандерблерг и директорът нареди само големите да пеят, а малките да се преструват. Опитахме така и се получи добре, само дето шумът не беше толкова голям, а директорът каза на Алсест, че няма нужда толкова да се криви, като се преструва, че пее. Алсест отвърна, че не се преструва, ами дъвче и директорът въздъхна тежко.