Рене Госини - Малкият Никола

— Видя ли? — каза Алсест. — Във всички случаи, за да не стане гадно, ще се скрием някъде да си пушим спокойно.

Аз предложих да отидем в запустелия двор, близо до вкъщи. Татко не стъпва там. Алсест одобри хрумването и тъкмо се канехме да се проврем през оградата, когато Алсест се плесна по челото.

— Имаш ли огънче? — попита ме той и аз казах, че нямам.

— Ха сега де — рече Алсест, — ами как ще запалим пурата? Предложих да поискаме огънче от някой чичко на улицата, виждал съм как го прави татко, много е забавно — чичкото винаги се опитва да щракне със запалката си, но вятърът му пречи, той дава цигарата си на татко, татко притиска цигарата си до цигарата на чичкото, която се смачква, и на чичкото не му става много приятно. Алсест обаче заяви, че ми хлопа дъската и че никой чичко няма да ни даде огънче, защото сме много малки. Жалко, щеше да е адски хубаво да сплескаме цигарата на някой чичко с нашата грамадна пура.

— Да отидем да купим кибрит от някоя тютюнопродавница?

— предложих аз.

— Имаш ли пари? — попита Алсест. Аз казах, че можем да съберем двамата, както правим в края на учебната година, за да купим подарък на учителката.

Алсест се ядоса, каза, че от него била пурата и било редно аз да платя кибрита.

— Ти платил ли си пурата? — попитах аз.

— Не — отвърна Алсест, — открих я в чекмеджето на татковото писалище, а понеже татко не пуши пури, не губи нищо и изобщо няма да забележи, че пурата липсва.

— Щом ти не си платил пурата, няма защо аз да плащам кибрита — заявих аз. Накрая се навих да го купя, но само ако Алсест дойде с мен в тютюнопродавницата — малко се притеснявах да отида сам.

Влязохме в магазина и лелката вътре ни попита:

— Какво искате, сладурчета?

— Кибрит — казах аз.

— За татковците ние — каза Алсест, обаче това не беше много хитро от негова страна, защото лелката се усети, заяви, че не бива да си играем с кибрит, че няма да ни даде и че сме малки пакостници. Лично на мен по ми харесваше, когато с Алсест бяхме сладурчета.

Излязохме от тютюнопродавницата доста вкиснати. Трудно е да пушиш пури, като си малък!

— Един мой братовчед е скаут — каза ми Алсест. — Били го научили да пали огън, като трие парчета дърво. Ако бяхме скаути, щяхме да се уредим и да си изпушим пурата.

Не знаех, че скаутите ги учат на такива работи, ама човек не може да има вяра на всичко, което разправя Алсест. Пък и не съм виждал скаут да пуши пура.

— Писна ми от пурата ти — рекох аз на Алсест. — Прибирам се вкъщи.

— Аха — съгласи се Алсест, — и без това взех да огладнявам, а не искам да закъснявам за следобедната закуска, има баклава.

И изведнъж видяхме на земята, насред тротоара, кибритена кутия! Веднага я взехме и открихме вътре една клечка. Алсест така се възбуди, че чак забрави баклавата. А Алсест да забрави баклава — значи е адски възбуден!

— Бързо към запустелия двор! — извика Алсест.

Изтичахме и се промушихме през оградата, където липсва една дъска. В запустелия двор е много щуро, често ходим да си играем там. Има какво ли не: трева, кал, камъни, стари сандъци, консервени кутии, котки и — най-вече — цяла кола! Разбира се, колата е стара, без колела, без двигател и без врати, обаче ние страхотно се забавляваме в нея, викаме „бръм, бръм“, понякога си играем и на автобус — „дррънн“, потегляме, моля пътниците да изчакат следващата кола. Страхотно е!

— Ще пушим в колата — каза Алсест.

Влязохме вътре и когато седнахме, седалките издадоха един особен звук, също като креслото на дядо, дето баба не иска да го оправи, понеже й напомняло за дядо.

Алсест отхапа края на пурата и го изплю. Съобщи ми, че бил видял тоя номер в някакъв криминален филм. След това много внимавахме да не угасим клечката и се справихме отлично. Пурата си беше на Алсест и той почна — смучеше адски шумно и се вдигна сума ти пушек. Първия път Алсест се сепна, разкашля се и ми подаде пурата. Аз също вдъхнах и ще призная, че не ми се видя много вкусно и също се закашлях.

— Ама ти не умееш — каза Алсест, — гледай! Пушекът се изкарва през носа! Алсест взе пурата и се опита да си изкара пушека през носа, при което се закашля наистина здравата. Аз също се опитах и се получи по-добре, обаче от дима ми залютя на очите. Адски весело.

Подавахме си поред пурата и изведнъж Алсест каза:

— А бе нещо ми става, май вече не съм гладен.

Алсест беше жълт-зелен и му стана съвсем зле. Хвърлихме пурата, на мен ми се виеше свят и малко нещо ми се доплака.

— Отивам си при мама — заяви Алсест и тръгна, като се държеше за корема. Според мен тази вечер ще се размине с баклавата.