Рене Госини - Малкият Никола

— Тъй — рекох аз, — значи, аз съм добрият и имам бял кон, а вие сте лошите, ама накрая аз побеждавам.

Другите обаче не се навиха — ей това е тъпото, че като си играе човек сам, не е забавно, а ако не е сам, другите все нещо спорят.

— Защо пък да не съм аз добрият — каза Йодес — и от къде на къде аз да нямам също бял кон?

— С тази мутра не може ти да си добрият — заяви Алсест.

— Мълчи, индианецо, че ще те ритна по трътката! — отвърна Йодес, който е много силен и обича да удря приятелчетата по носовете, така че приказките му за трътката ме учудиха, ама вярно — Алсест приличаше на дебело пиле.

— Както и да е — каза Рюфюс, — аз обаче съм шерифът.

— Шерифът ли? — обади се Жофроа. — Ти къде си виждал шериф с фуражка, я не ме разсмивай!

На Рюфюс не му стана приятно — татко му е полицай.

— Татко ми носи фуражка — рече той — и никой не му се смее!

— Ако се появи в Тексас, облечен така, всичко живо ще се скъса от смях — каза Жофроа и Рюфюс му удари един шамар.

Тогава Жофроа извади единия си пищов от калъфа и каза:

— Ще съжаляваш, Джо!

Рюфюс пък му удари още един шамар и Жофроа седна на земята, като насочи пищова си и каза „бум“. Тогава Рюфюс притисна корема си с ръце, взе да се криви и падна, мълвейки:

— Ти ме уби, куче, но има кой да отмъсти за мен!

Аз си препусках из градината, като се плясках отзад, за да вървя по-бързо, а Йодес дойде при мен.

— Слизай от коня — рече той. — Този бял кон е мой!

— Няма пък — отвърнах му аз, — аз съм си у дома и белият кон си е мой. И Йодес ме перна по носа. Рюфюс засвири с полицейската си свирка.

— Ти си конекрадец — заяви той на Йодес, — а в Канзас Сити конекрадците ги бесим!

Тогава дотича Алсест и каза:

— Я чакай! Не можеш да го обесиш, шерифът съм аз!

— Откога бе, перушан? — попита го Рюфюс.

Алсест, който иначе не обича да се бие, стисна томахавката си и фрасна с дръжката Рюфюс по главата, а той изобщо не очакваше това. За щастие на главата му беше фуражката.

— Фуражката ми! Повреди ми фуражката! — развика се Рюфюс и погна Алсест, а аз пак си се разпрепусках из градината.

— Ей, момчета, чакайте! — рече Йодес. — Сетих се нещо. Ние ще бъдем добрите, Алсест ще бъде индианското племе, той се опитва да ни улови и накрая взима пленник, обаче ние пристигаме, освобождаваме пленника и Алсест е победен!

Всички се навихме, идеята беше много щура, обаче Алсест беше против.

— Защо аз да съм индианец? — каза Алсест.

— Защото имаш пера на главата, тъпчо! — отвърна му Жофроа. — Пък и ако не искаш, няма да играеш вече, така де, ама ха, ставаш досаден!

— А, щом е така, аз вече не играя — заяви Алсест и се уедини сърдит в едно ъгълче, за да изяде шоколадовата паста, която си носеше в джоба.

— Той трябва да играе — каза Йодес, — нямаме друг индианец, пък и ако не играе, ще го оскубя!

Алсест измънка, че можело и да се навие, но само ако накрая излезе добър индианец.

— Хубаво де, хубаво — съгласи се Жофроа, — ама си голям инат!

— А кой ще бъде пленник? — попитах аз.

— Ами Жофроа — рече Йодес, — ще го вържем за дървото с въжето за простиране.

— А бе ти в ред ли си? — попита Жофроа. — Защо аз? Не може аз да бъда пленник, аз съм най-добре облечен!

— Че какво толкоз? — отговори Йодес. — Ето, аз като си имам бял кон, да не би да отказвам да играя!

— Белият кон е мой! — казах аз.

Йодес се ядоса, заяви, че белият кон бил негов и че ако се опъвам, пак ще ме перне по носа.

— Опитай де! — рекох аз и той успя.

— Не мърдай, Оклахома Кид! — развика се Жофроа и взе да стреля на всички страни с пищовите.

Рюфюс свиреше с полицейската си свирка и нареждаше:

— Йе, аз съм шерифът, йе, всички сте арестувани!

Алсест пък го цапардоса по фуражката с томахавката и му каза, че го взима пленник, Рюфюс се разсърди, защото свирката му падна в тревата, аз плачех и разправях на Йодес, че тук съм си у дома и че не искам да го видя повече; всичко живо крещеше, беше адски щуро, страхотна веселба. Татко излезе от къщи. Май не беше доволен.

— Е, деца, каква е тази врява, не можете ли да си играете по-кротко?

— Жофроа е виновен, господине, не иска да бъде пленник! — обясни Йодес.

— А мога ли да ти фрасна един? — попита Жофроа и те отново се сбиха, обаче татко ги разтърва.

— Хайде, деца — рече той, — сега ще ви покажа как трябва да се играе. Аз ще бъда пленник!

Ама как се зарадвахме всички! Страхотен е татко! Вързахме го за дървото с въжето за простиране и тъкмо бяхме приключили, когато господин Бледюр прескочи градинския плет.