Рене Госини - Малкият Никола

— Не, драги мой, няма да ви се размине толкова лесно; я елате отпред, за да мога да ви наблюдавам.

Наложи се Йодес да стане, за да мине Жоашен, всички наставахме, за да могат двамата да се придвижат, учителката заудря силно по тръбите с линийката си и извика:

— Тихо! Седнете! Седнете! Чухте ли? Седнете1 Тогава вратата на пералнята се отвори и влезе директорът.

— Станете! — каза учителката.

— Седнете! — каза директорът. — Много хубаво, много хубаво! Поздравявам ви за шума! Чува се из цялото училище! Непрекъснато търчите из коридора, крещите, блъскате по тръбите! Отлично! Скоро родителите ви ще могат да се гордеят с вас, известно е, че човек започва с лошо поведение и свършва в затвора!

— Господин директоре — каза учителката, която е адски добра и винаги ни защищава, — малко са възбудени, понеже помещението не е пригодено за провеждане на часове, затова се получи малка суматоха, но сега вече ще стоят мирни.

Тогава директорът широко се усмихна и каза:

— Ама разбира се, госпожице, разбира се! Всичко ми е ясно. Освен това можете да успокоите учениците си; майсторите ми обещаха, че до утре класната им стая отново ще бъде в състояние да ги приеме, когато дойдат. Надявам се, че тази приятна новина ще ги умири.

Когато си тръгна, ние много се радвахме, задето всичко ще се нареди така добре, обаче учителката пи припомни, че утре е неделя.

Тази сутрин всички дойдохме на училище радостни и доволни, защото ще ни правят снимка на класа, а учителката каза, че тази снимка ще ни остане скромен, но скъп спомен за цял живот. Каза ни също да бъдем чисти и добре сресани.

Имах сума ти брилянтин по главата, когато пристъпих в двора, където си играем през междучасията. Всички приятелчета вече се бяха събрали, а учителката тъкмо се караше на Жофроа, задето е дошъл облечен като марсианец. Таткото на Жофроа е много богат и стане ли дума за някоя играчка, купува му я. Жофроа обясняваше на учителката, че твърдо искал да се снима в марсианско облекло, иначе щял да си отиде. Фотографът също беше тук с апарата си и учителката му каза да побърза, понеже иначе ще си загубим часа по аритметика. Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката, заяви, че ще бъде жалко да пропуснем аритметиката, много я обичал и си бил решил всички задачи. Йодес, едно много яко приятелче, искаше да перне Анян по носа, обаче Анян е с очила и не можем да го бием толкова често, колкото ни се иска. Учителката се развика, че сме непоносими и ако продължаваме така, няма да има снимка и влизаме в час. Тогава фотографът каза:

— Хайде, хайде, спокойно, спокойно. Аз умея да разговарям с деца, ей сегичка ще се оправим.

Фотографът реши да застанем в три редици: първата редица да седи на земята, втората да стои от двете страни на учителката, която ще седи на стол, а третата да се покатери върху сандъци. Страхотни ги измисля тоя фотограф.

Отидохме за сандъци в училищното мазе. Беше много весело, защото вътре е доста тъмно, Рюфюс си сложи на главата една стара торба и викаше: „Ухуу! Аз съм призрак!“ После пристигна учителката. Явно беше малко ядосана, така че бързо се измъкнахме със сандъците. Само Рюфюс остана. Нали имаше торба на главата, не виждаше какво става и продължи да си вика: „Ухуу! Аз съм призрак.“ И когато учителката му смъкна торбата, Рюфюс здравата се учуди.

Щом излезе отново на двора, учителката пусна ухото на Рюфюс и се плесна по челото.

— Ама вие сте целите черни — рече тя.

Вярно, докато щуреехме из мазето, се бяхме поизцапали. Учителката хич не беше доволна, но фотографът я увери, че няма страшно, имаме време да се измием, а пък той ще подреди сандъците и стола за снимката. С изключение на Анян, само Жофроа не си беше омърлял лицето, понеже на главата му бе марсианският шлем, а той прилича на буркан.

— Видяхте ли — каза Жофроа на учителката, — ако и другите бяха дошли облечени като мен, всичко щеше да е наред.

Забелязах, че учителката има голямо желание да издърпа ушите на Жофроа, обаче бурканът й пречеше. Този марсиански костюм е голяма работа!

Върнахме се измити и сресани. Бяхме малко мокри, но според отографа това било без значение, нямало да си личи на снимката.

— Тъй — рече ни фотографът, — сега искате ли да зарадвате вашата учителка? Казахме, че искаме — ние си обичаме учителката, адски добричка е, когато не я ядосваме.

— Тогава — продължи фотографът — застанете мирно и тихо по местата си за снимката. Високите върху сандъците, средните на ръст — прави, по-дребничките — седнали.