Николай Гогол - Мъртви души

Само недородът и нещастният… 86 86 Изпуснато в ръкописа. задържаха мнозина помешчици в селата. Затова пък чиновниците, тъй като те не страдат от неплодородие, се разпуснаха; жените им, за зла чест, също. Прочели достатъчно различни книги, пръснати напоследък с цел да внушат всякакви нови потребности на човечеството, те бяха почувствували необикновена жажда да изпитат всички нови, наслади. Един французин беше открил ново заведение — някаква нечувана в губернията публична градина с вечеря уж с необикновено евтина цена и половината на кредит. Това беше достатъчно [не само] началниците на канцелариите, но дори и всички канцеларски чиновници, с надежда за бъдещи рушвети от просителите… 87 87 Изпуснато в ръкописа. Зароди се желание да се поперчат един пред друг с коне и кочияши. Ах, това стълкновение на съсловията заради веселби!… Въпреки лошото време и кишата гиздави каляски летяха назад и напред. Отде се взеха те, бог знае, но и в Петербург не биха се посрамили… Търговците, продавачите леко подигаха шапки и канеха госпожите. Твърде нарядко се виждаха брадати хора с кожени рунтави калпаци. Всичко беше с европейски вид, с бръснати бради, всичко увехнало [?]… и с гнили зъби.

— Заповядайте, моля ви се! Благоволете само да влезете в дюкяна! Господине, господине! — подвикваха тук-там малки момченца.

Ала с презрение ги гледаха вече запознатите с Европа посредници; само понякога с чувство на достойнство казваха: „Штакет“ или: „Тук има сукна зибер, клер и черни.“.

— Имате ли сукна тъмночервен цвят с точици? — попита Чичиков.

— Отлични сукна — каза търговецът, като приповдигна с една ръка шапката си, а с другата посочи дюкяна. Чичиков влезе в дюкяна. Сръчно подигна дъската [до масата] и се озова от другата й страна, гърбом към стоката, натрупана от пода до тавана едно връз друго, и с лице към купувача. Подпрян леко на двете си ръце и леко полюлявайки целия си корпус върху тях, той каза:

— Какви сукна обичате?

— С маслинени или тъмнозелени точици, да се доближават, тъй да се каже, до цвета на боровинки — каза Чичиков.

— Мога да ви уверя, че ще получите най-първо качество, по-добро от което може да се намери само в просветените столици. Момче, подай онова сукно отгоре, 34 номер. Не е то, не е то, драги! Ти какво тъй се държиш все по-високо от сферата си като някакъв пролетарий! Хвърли го тука! Ето сукненцето! — И като го разгъна от другия му край, продавачът го поднесе до самия нос на Чичиков, така че той можа не само да поглади с ръка копринената му лъскавина, но дори да го помирише.

— Хубаво е, но все пак не е това — каза Чичиков. — Аз съм служил в митница, та искам най-хубавото качество, което имате, и при това да е с повече точици и не към тъмнозелено, а да се доближава към цвета на боровинки.

— Разбрах: вие наистина желаете този цвят, който сега почва да е на мода. Имам сукно от отлично качество. Предупреждавам ви, че има висока цена, но и високи достойнства.

Европеецът се покатери. Топът падна. Разгъна го той с изкуството на старите времена, като дори забрави временно, че е от по-късно поколение, и го изнесе на светло, дори излезе вън от дюкяна и го показа там, примижавайки на светлината, и каза:

— Отличен цвят! Сукно с цвят — наварински дим с пламък.

Сукното бе одобрено; за цената се спазариха, макар че тя беше „с прификс“ 88 88 С прификс — цена определена. , както казваше продавачът. Сега той сръчно го раздра с две ръце. Обви го в хартия, по руски, с неимоверна бързина. Вързопчето се завъртя под тънката връвчица, която го обхвана с един животрептящ възел. Ножиците прерязаха връвчицата и всичко отиде в каляската. Продавачът повдигаше фуражка. Приповдигащият фуражка има [?] причина: той извади от джоба парите.

— Покажете ми черно сукно — чу се глас.

— Ето ти, дявол да го вземе, и Хлобуев — каза си Чичиков и се обърна гърбом, за да не го видят, понеже намираше за неблагоразумно от своя [страна] да влиза с него в каквото и да било обяснение относно наследството. Но Хлобуев вече го видя.

— Какво е това, Павел Иванович, вие като че ли нарочно ме избягвате? Никъде не мога да ви намеря, а пък работата е от такъв [род], че трябва да поговорим сериозно.

— Почтении, почтении — каза Чичиков, като му стисна ръката, — повярвайте, че все искам да поговоря с вас, но никак нямам време. — А сам мислеше: „Дявол да те вземеше!“. И изведнъж видя Муразов, който влизаше.

— Ах! Афанасий Василиевич! Как сте със здравето?