Николай Гогол - Мъртви души

направим формално продавателно като за живи.

„Това обаче е нещо толкова много странно“ — помисли Леницин и се отмести със стола малко назад.

— Работата обаче е… от такъв род, че… — почна [той].

— Но лош пример за съблазън не ще има, защото ще бъде тайно — отговори Чичиков — и при това между благонамерени хора.

— Но все пак обаче работата някак си…

— Но лош пример никакъв — отговори пряко и открито Чичиков. — Работата е от такъв род, както ей сега разсъждавахме: между хора благонамерени, на благоразумни години и, струва ми се, с добър чин, и при това тайно — И като говореше това, той го гледаше открито и благородно в очите.

Колкото и да беше извъртлив Леницин, колкото и да беше вещ изобщо в делопроизводствата, но тука той някак си попадна в пълно недоумение, толкова повече, че по някакъв странен начин като че ли се омота в собствените си мрежи. Той никак не беше способен за несправедливостите и не би искал да направи нищо несправедливо дори и скритом.

„Какъв чуден случай! — мислеше той вътрешно. — Върви завързвай тясна дружба дори с добри хора! Ето ти задача!“

Но съдбата и обстоятелствата като че нарочно благоприятствуваха на Чичиков. Сякаш тъкмо за да помогне на тази затруднителна работа, в стаята влезе младата домакиня, съпругата на Леницин, бледна, сухичка, нисичка, но облечена по петербургски, голяма любителка на хора comme il faut 83 83 Comme il faut — с добро държане. . След нея бе внесен на ръце от дойката първенецът й, плод на нежната любов на скоро бракосъчетаните съпрузи. С ловкото си доближаване, с подскачане и навеждаме главата на една страна Чичиков съвсем очарова петербургската дама, а след нея и детето. Изпърво то насмалко щеше да се разплаче, но с думите: „Агу, агу, душке“ и с щракане на пръсти, и с корналиновото печатче от часовника си Чичиков сполучи да го примами в ръцете си. Сетне той почна да го вдига до самия таван и възбуди с това у детето приятна усмивка, която извънредно много зарадва двамата родители. Но от внезапното удоволствие или от нещо друго детето изведнъж извърши една лоша работа.

— Ах, боже мой! — извика жената на Леницин. — То изцапа целия ви фрак!

Чичиков погледна: целият ръкав на съвсем новия му фрак беше изцапан. „Да пукнеш дано, дяволче недно!“ — помисли си той разядосан.

Домакинът, домакинята, дойката — всички изтичаха за одеколон, от всички страни се заловиха да го изтриват.

— Нищо, нищо, няма нищо! — думаше Чичиков, като се мъчеше да придаде на лицето си колкото е възможно весел израз. — Може ли да развали нещо детето в това златно време на възрастта си? — повтаряше си той, а в същото време мислеше: „Пък гледай как, дяволът му неден, ми изхаби дрехата, вълци да го ядат макар, проклетото му каналийче!“

Това наглед незначително обстоятелство съвсем склони домакина в полза на Чичиковата работа. Как да откажеш на такъв гост, който оказва толкова невинни ласки към детето и великодушно заплати със собствения си фрак. За да не даде лош пример, решиха се да свършат работата секретно, защото не толкова самата работа, колкото съблазънта е опасна.

— Позволете и на мене, като награда за услугата, да ви заплатя също с услуга. Искам да бъда ваш посредник по работата ви с братя Платонови. Вам ви трябва земя, нали тъй?…

Всички в света нагласяват своите работи. Комуто каквото трябва, това и намира, казва пословицата. Тършуването из сандъците беше извършено с успех, така че нещичко от тази експедиция премина в собственото ковчеже. С една дума, беше нагласено благоразумно. Чичиков не че открадна, а се възползува. Зер всеки от нас се възползува от нещо: този от държавната гора, онзи от спестовните суми, един краде от децата си заради някоя пътуваща актриса, друг от селяните заради мебели Хамбс 85 85 Мебели от Хамбс — Хамбс, петербургски мебелист. или за карета. Какво да се прави, когато толкова много примамки са се развъдили на света? И скъпи ресторанти с лудешки цени, и маскаради, и разходки, и танци с циганки? Зер мъчно е да се въздържиш, когато всички от своя страна вършат същото, пък и модата заповядва — иди, че се въздържай! Човек не е бог, така и Чичиков, подобно на нарасналия брой хора, които обичат всевъзможния комфорт, извъртя работата в своя полза. Разбира се, трябваше да замине извън града, но пътищата се развалиха. Между туй в града щеше да почне друг панаир — само дворянски. Предишният беше повече конски и говежди, за сурови и разни други селски произведения, купувани от търговци на добитък и от кулаци. Сега всичко, което е било купено от Нижегородския панаир, от търговци на луксозни и фабрични стоки, беше докарано тука. Надойдоха унищожители на руските кесии, французи с помади и французойки с шапки, унищожители на спечелените с кръв и труд пари — тия египетски скакалци, според израза на Костанжогло, които не стига, че ще изядат всичко, ами ще оставят и яйцата си, като ги заровят в земята.