Решат Гюнтекин - Листопад

Али Ръза бей, който още не отпил от кафето, бе усетил накъде ще подкара приказката, мълчеше унесено, не отговаряше. Хайрие ханъм почака още малко и пак попита:

— Нищо не казваш, Али Ръза бей?

Старият човек повдигна бавно раменете си, разпери ръце:

— Няма нищо за казване…

Жената се ядоса:

— Какво значи няма нищо за казване? Та нали си мъжът, главата на семейството?

— В трудни времена естествено главата съм аз, а когато се намира нещо за харчене, всеки друг е глава на семейството, освен мен! — отговори Али Ръза бей с онази отровно — горчива усмивка, която напоследък не слизаше от лицето му. — Случвало ли се е да се сетите за мен, когато не сте притиснати от нужда?

След тези думи жена му би трябвало да се разсърди, да издума тежки слова, да напусне стаята. В интерес на истината, това бе и целта на Али Ръза бей. Защото ако Хайрие ханъм се ядоса и тръшне вратата, щеше да се задоволи само с викане и нямаше да има възможност да иска поредното неизпълнимо нещо, планирано от нея кой знае откога. Но тя не се разсърди ни най-малко. Позволи си само един упрек:

— Али Ръза бей, ти преди не беше такъв…

Старият мъж я подкрепи:

— Да, права си. Преди бях друг човек. Сега моралът ми се поквари. Пръскам спечеленото по жени и комар, прахосвам…

Хайрие ханъм преглътна няколко пъти, прехапа устните си. Явно тази вечер не й провървя в разправиите и се въздържа. Пак преглътна и продължи все така мило:

— Али Ръза бей, имай милост. С кого да споделя тревогите си, ако не с теб? Останалите у дома са си деца, все пак. Аз и ти, двамата сме отговорни за този дом. Нека обсъдим всичко насаме.

Старият човек проумя, че каквото и да направи, няма да успее да отпрати опасността, която предугаждаше от самото начало, и с примирителен тон поде:

— Тъй да бъде, ханъм! Кажи какво искаш!

Желанието на Хайрие ханъм не бе нещо кой знае какво. През последните месеци работите на Шевкет не вървяха добре. Момчето бе задлъжняло. И сега го притискаха оттук-оттам да връща заемите и съвсем се потискаше. Трябваше да се подаде ръка на това винаги жертвоготовно момче, което от години бе поело издръжката на къщата върху плещите си.

Али Ръза бей, любопитен миг по-скоро да научи края на замисленото, прибързано попита:

— Добре, ханъм, добре, но ти не казваш най-важното. Откъде да намеря необходимата сума пари?

Хайрие ханъм боязливо, сконфузено наведе глава:

— Знам, че ще се притесниш, но аз се сетих за изход. Защо да не заемем триста-четиристотин лири от „Фонд сигурност“? В края на краищата, Шевкет за шест месеца ще ги изплати, така твърди.

— Значи сте го обмислили с Шевкет!

Жената се сепна.

— Не, не! — каза тя. — Но като го гледам всеки ден как се мъчи… Ох, какво знаеш ти за майчиното сърце, Али Ръза бей…

Изнервен, той я сряза:

— Добре, добре… Ясно… Доколкото знам обаче „Фонд сигурност“ не отпуска заеми без ипотека.

— Да заложим къщата, Али Ръза бей.

— Ъ-ъ!!!???

— С помощта на Аллах, Шевкет за шест месеца, в краен случай за година ще изчисти този заем.

— Ъ-ъ!!!???

— Нямаш доверие на сина си?! Нима не знаеш колко е добросъвестен?

— Ъ-ъ!!!???

— Отговори де… Защо ме гледаш така накриво?

Али Ръза бей присви очи и се усмихна:

— Светът се промени. С това мога да оправдая донякъде промяната у децата си. Но никак не мога да си обясня какво става с теб, как така ти се променяш толкова главоломно?

Хайрие ханъм се опита да се засмее:

— Странни неща говориш, Али Ръза бей. Защо да съм се променила? Същата съм си, като преди.

Али Ръза бей рязко и грубо заклати показалеца си:

— В никакъв случай! Къде е моята хрисима жена с ангелско сърце, къде си ти!? Не можеш да се мериш и на малкия й пръст дори. Каква полза, ако не ти кажа, щом го мисля, нали? Ти стана ужасен човек, Хайрие, отвратителна си… Тази съборетина, къщата ни, е всичко, което имаме. Какво ще правим, ако я изгубим? У съседите ли ще отидем, за да умрем? Как ти дава сърце да го предложиш?

Хайрие ханъм подскочи гневно от мястото си:

— Разбра се, Али Ръза бей! Притчата я знаеш — бащата дарил на сина си цяло лозе, а на сина му се досвидяла чепка грозде. Днес светът е наопаки. Синът поема на гърба си бащата и дребните му деца, а бащата отказва да заложи една съборетина, за да го спаси. Ето на това му се казва благороден баща. И защо ти е да обиждаш окаяна клетница като мен. Къщата е твоя, кажи си открито, че не я даваш и толкова.

Когато Хайрие ханъм излизаше разплакана от стаята, Али Ръза бей извика след нея: