Решат Гюнтекин - Листопад

— Ела, погрешно ме разбираш, опитах се да те върна към здравия разум и чувството за реалност. Попитах те какво би станало с нас, ако изгубим и къщата. Готов съм да приема това, което предлагаш… Знам, че щом сте се прицелили в нещо, няма да го изпуснете… Рано или късно ще го изкопчите… Затова няма смисъл да се измъчваме напразно и вие, и аз.

Али Ръза бей от опит знаеше, че откаже ли, на другия ден цялото домочадие ще го обгради в огнен обръч. Отсега долавяше интригите, мъките, нападките, които щяха да продължат, докато накрая го принудят да се провикне: „Предавам се!“ И отсега това го угнетяваше.

Бяха попаднали в един водовъртеж и толкова. Нима имаше смисъл да се съпротивлява? Та нали след като зимата се развихри и децата почнат да протестират, че мръзнат, гладуват и са голи и боси, без друго щеше да приеме онова, което сега отказваше твърдо.

За няколко дни ипотеката беше готова. От „Фонд сигурност“ бяха изтеглени около четиристотин лири. Но тази сума съвсем не оправда надеждите на Али Ръза бей поне за около два-три месеца да настане мир и сговор у дома.

След като бяха изплатени най-неотложните борчове на Шевкет, остатъкът беше алчно поделен между децата. След шумни спорове и полемики, чаршията бе обходена — закупиха се купища лъскави коприни, фалшиви накити, мазила за лице, за очи, за скули, за устни, за нокти, за коса, за зъби — в най-различни кутии, ажурени чорапи и обувки, които щяха да се разпаднат при първия дъжд. За гостната бяха докарани няколко цветни възглавници, мраморни статуетки, кукли, десетина грамофонни плочи с чарлстон и танго.

Организираха се два приема за приятелите, веднъж в Чамлъджа, втори път у дома. Али Ръза бей успя да излезе на чаршията на Юскюдар всичко на всичко два пъти и да закупи малко хранителни запаси и дърва за огрев.

Бе точно единайсетата вечер от изтеглянето на парите от „Фонд сигурност“. Не бе останала и пукната лира от тези пари. Есенният дъжд, започнал следобед, към полунощ се бе усилил и таванът на няколко места прокапа.

Легените и коритата за пране, тенджерите и консервените кутии, сложени под тавана на софата и горните стаи дрънчаха от капките, чуваше се проточен детски плач. Това бе Айше. Големите бяха прахосали парите, без да й купят копринената рокля и лачените обувки, за които тя мечтаеше от толкова време.

Али Ръза бей се вслушваше ту в джаз бенда на дъжда по тенекиите, ту в приглушените оплаквания на малката Айше:

— Само дето ние с теб изгоряхме в тази история — мърмореше той. — Как можах да забравя, че покривът тече. Как не съумях да заделя поне за един ремонт от стопилите се за десет дни цели четиристотин лири!? Как можах!?

Същата година зимата бе много сурова. Дни наред пътищата останаха затрупани със сняг. На няколко пъти досами къщата в Багларбашъ слизаха вълци.

Уж причината за ипотекирането на къщата през есента в действителност бе изкарването на зимата. Обаче изтеглените пари тутакси бяха прахосани за вещи, които бяха излишен лукс, на децата не бе купено дори вълнено бельо, за да си стоплят гърбовете.

Слава Богу, Хайрие ханъм бе находчива домакиня… Тя набързо разрови сандъците, кьошетата на долапите вкъщи и извади стари жилетки, овехтели палта, пълнежи на дюшеци и миндери, ползвани в миналото — всичко, което намери, го натрупа по средата на стаята. Децата се нахвърлиха върху тях и ги разграбиха като трофеи.

На слабичката Айше, която бе твърде зиморничава, Хайрие ханъм уши жилетка от дебелотъкан ковьор, като от вътрешната й част сложи памук, който извади от дюшека и го заши във формата на ромбчета.

Неджля превърна в пелерина една проядена от молците, направена почти на мрежа, сукнена покривка за маса. По краищата й изплете цветя от разноцветна вълна.

С тези чудновати одежди къщата се превърна в театър, където трупата е готова да постави на сцената „Розовото момиче“.

В тази злощастна стара къща, като в застарял организъм, в зависимост от климата навън, всеки ден пламваше нова болест. Когато завалеше дъжд или снегът почнеше да се топи, таваните пропускаха; когато задуха по-силничко, дъските отгоре се изкъртваха и падаха, а през дупките по всичките ъгли на къщата — под праговете, под первазите на прозорците, през пролуките на вратите, се чуваха какви ли не звуци.

Децата бяха свикнали съвсем с немотията. Не изглеждаше много да страдат от жалкото си положение, дори понякога се отпускаха и умело се забавляваха с дрехите си и състоянието на дома. Както Али Ръза бей често повтаряше, горките бяха загубили чувствителността си, превърнали се бяха в същества без достойнство.