Решат Гюнтекин - Листопад

— Шевкет, и аз не бих искала да не уважаваш баща си, но ако не нещо друго, поне се разсърди малко.

Но младият мъж в никакъв случай не можеше да приеме това:

— Майко, не знаеш колко го разбирам и обичам. Не се засягай, и теб те обичам, но любовта към него е съвсем друга, това е нещо като молитва.

Хайрие ханъм най-напред се хвана да омилостиви мъжа си, използвайки любовта към сина му. С предълги описания разказа, че ако този брак не се състои, синът им или ще умре, или ще се самоубие. Без това старият баща, чиито нерви бяха разхлабени, виждаше сина си проснат на смъртен одър, закрил лице с ръце плачеше неудържимо, но в крайна сметка с едно непоколебимо убеждение казваше, че смъртта му ще бъде хиляда пъти по за предпочитане от този брак.

В една от нощите, в която Шевкет изглеждаше прекалено разстроен, между съпрузите избухна страшен скандал. В силна нервна криза Хайрие ханъм започна да се гърчи и вайка: „Няма да ти позволя да погубиш детето!“ Али Ръза бей с плач добави:

— Добре, не се разстройвай. Да прави това, което иска. Мен не ме мислете. Аз мога да се махна. И името ми не би могла да чуеш повече.

Жена му го хвана за яката и още по-силно закрещя:

— С какво право ми казваш това? Да избягаш, оставяйки цялото ни семейство, куп деца на грижите на една безпомощна жена! Да не би да мислиш, че това е по-достойно от кражба?

След този случай Хайрие ханъм се убеди, че цялата тази ярост е безполезна. По-силно вълнение може да затрие този старик, но не може ни на йота да промени мислите му. Тогава тя смени стратегията.

След като мъжът й възприема този брак като безчестен, тогава трябва да го убеди, че изоставянето на тази горка жена си е най-голямото безчестие. Известно време Хайрие ханъм го атакува и по този фронт:

— Синът ти очерни честта на едно семейство, остави една жена без изход на улицата. И тя е човек, душа носи. И тя, горката е неопитна като твоите Фикрет, Лейля или Неджля. После Бог ще ни накаже чрез децата. Очистването на честта на тази жена е дълг на сина ти.

Известно време Али Ръза бей се направи, че не обръща внимание на тези доводи. Но под този камък, който изглеждаше непоклатим, се бяха образували някои пукнатини.

Един ден повика жена си и с кротко смирение й каза:

— Жено, аз размислих надълго и широко. Няма да е честно синът ни да остави тази жена на произвола на съдбата. Кажи на Шевкет… Готови сме да приемем жената, която той пожелае, да разтворим ръцете си за нея като за своя дъщеря.

Вечерта на сватбата. Цялата къща е осветена. Вратите и прозорците са отворени. Чува се джаз бенд. Когато той спира, се разнасят радостни смехове, викове и крясъци.

На улицата тече скрит живот, подобен на нощните насекоми, които се събират около силна светлина. Едно множество, дошло от далечни места, се е затекло към музиката и светлината. Жени, мъже, деца… Една част от тях следят щастието на дома на младоженеца от улицата, друга — осмелила се от широко разтворените врати, нахълтват лека-полека в градината.

Сяда покрай цветните лехи, които Али Ръза бей е обработвал с много старание.

Появяват се деца, дори възрастни, които танцуват в ритъма на джаз бенда. Али Ръза бей тихичко се изнесе от кухненската врата отзад, качи се на височинка на далечина около четиристотин-петстотин метра.

Седна край един голям камък и взе лицето си в шепи. Така приличаше на някакъв окаяник, наблюдаващ отдалеч опожаряването на къщата си. Вече нямаше надежда по лицето му. Старият дом в Багларбашъ с тъмните прозорци и затворени врати колко храбро бе устоял на виелицата, която набираше все по-страшна сила. Колко сълзи, какви лишения му бе причинила тази безполезна съпротива!

Тази сватба бе като нахлуването на силен вятър, който в миг рязко хлопва вратите след себе си, и къщата бива обградена от всички страхове и ужаси, преследвали стария човек през целия му живот. Да. Вече всякакви надежди бяха загубени. Заедно с Шевкет той губеше най-силния си боен другар, оставаше сам-самичък в света.

От седмици насам Али Ръза бей бе живял така, сякаш че бе затиснат от тежест. Едва тази нощ, в която всичко свършваше, намери време да мисли свободно и да си припомни видяното.

Когато се отвори дума за сватба, всички деца, включително и сериозната Фикрет, се бяха нахвърлили върху него за тоалети. Не можеше да очаква подкрепа от жена си. Нямаше опора и от горкия Шевкет, защото му гореше огън на главата.

Известно време Али Ръза бей се съпротивлява, на всички деца поотделно се постара да обясни, че тази сватба не е, както им се струва, нормална и такава, с която да могат да се гордеят. По-скоро би я нарекъл опит да се поправи една нежелана беда, и това, което подобава, е, не да я афишират с тъпани и зурни, а да приключат колкото се може по-тихо и кротко.