Решат Гюнтекин - Листопад

Първият сблъсък стана между Хайрие ханъм и двете. Горката женица доста време се бе противила на сълзите и хълцанията на Лейля и Неджля. Сериозната Фикрет в този последен етап на врявата тайничко помагаше на майка си. После у възрастната жена се появиха признаци на умора и готовност да се предаде.

Можеше ли да изтърпи денонощния хленч на две пораснали дъщери? За тоалетите на Лейля и Неджля Хайрие ханъм започна да икономисва от най-насъщните нужди на дома. В крайна сметка, лека-полека започна да обърква сметките си. Тогава Фикрет разкритикува тази слабост на майка си, започна да й натяква: „Майко, нямаш право да лишаваш всички ни, за да задоволяваш техните капризи, да водиш семейството към пропаст.“

За да се оправдае, Хайрие ханъм бе задължена да защити Лейля и Неджля: „И те са прави, и те искат да се обличат като всички, искат да се докарват.“

До този момент Фикрет бе гледала на сестрите си като на свои деца. Това бе чувство, което се роди и разви у нея в резултат на постоянните внушения на баща й.

Но всъщност когато майка й започна да защитава Лейля и Неджля по този начин, Фикрет не се стърпя и се възпротиви:

— Добре, а ние? Ние чужди рожби ли сме, майко? Хайде, аз да не се включвам в тази сметка. Не е ли грехота пред Айше?

Така се появиха намусванията, тайните припадъци, разправиите; кавгата, която продължаваше с безшумни сълзи, излезе съвсем наяве. Партиите се разделиха, започнаха взаимните нападки. От едната страна бяха Лейля, Неджля, Хайрие ханъм, от другата — Фикрет и Айше.

Само че силите не бяха равностойни. Тъй като Айше бе твърде малка, можеше да се смята, че Фикрет е сама. Младата девойка се постара да привлече Шевкет и Али Ръза бей към себе си. След като внимателно изслуша сестра си, Шевкет каза:

— Фикрет, не би било правилно да ме намесваш в тези работи. Тъй като се грижа за семейството, ще си помислят, че ми се свиди и ще се засегнат. Но когато и аз забележа реална опасност, разбира се, че няма да стоя със скръстени ръце.

Али Ръза бей ясно виждаше, че вкъщи вече е започнал да изпада в ролята на бостанско плашило. Намесата в тази кавга нямаше да даде никакъв друг резултат, освен да го направи безцеремонно строг към децата си.

Сега, като баща, донякъде зачитаха волята му. Иначе щяха да го смятат за излишно и жалко плашило, което можеше да бъде изцяло сметено под краката им.

Затова когато Али Ръза бей чуваше как гласовете се изострят и повишават, или се затваряше в своята стая, или бягаше на улицата.

Смяташе се, че старият не е в състояние да забележи нищо. А всъщност в сравнение с миналото много по-добре виждаше и разбираше децата си.

Както една тежка болест изважда наяве скритите проблеми в тялото, така тази вихрушка бе извадила на показ техните отблъскващи страни.

Колко различни са били в представите му и Фикрет, и другите дъщери! Кавгата лека-полека променяше формата си. Лейля и Неджля вече открито заявяваха това, което искаха: С какво право ги били затворили вкъщи? Когато дъщерите на всички се разхождали и се забавлявали където и с когото си искат, защо те били подложени на изпитание в този ад?

Домът вече бе станал „ад“. Не са ли били млади? Появата пред хората, показването пред обществото, танцуването, не им ли се иска и на тях? Можеше да се смята, че младостта им отминава вече. Какво ги очакваше, особено както е тръгнало? Баща им бе ли предвидил нещо за тях? Къщата потъваше ден след ден като кораб с пробойни. Защо в такива случаи не се разреши на всеки да си спаси кожата? Бе дошло, дори отминало времето да ги освободят от този натиск. Ако бяха оставени на своя глава, може би щяха да намерят по един свестен мъж, да се задомят и да се избавят. По това време на чия врата се тропаше и питаше дали има мома за женене?

Бе пролет. В петъчни и неделни дни пред къщата им минаваха хора на тълпи, на открито се организираха забави с танци. Колчем девойките чуваха гласа на грамофона, полудяваха, вкъщи настъпваше невъобразим хаос.

Фикрет бе предприела атака, неочаквана заради слабото й тяло, заради сериозния й характер: Семейството има своята чест, но в къщата на Али Ръза бей не може да влезе висшето общество, танците и не зная още какво? Баща й и брат й никога няма да се съгласят.

При това положение Хайрие ханъм не можеше да защитава Лейля и Неджля. Но за сметка на това нападаше баща им, като казваше, че и тя не е съгласна дъщерите й да се гиздят, но какво да правим, баща им е виновен. Като се хвана за едната чест, не ти е работа. Ръцете ни са празни, както върви, децата се страхуват, че няма да могат да си намерят кандидати, и са прави.