Решат Гюнтекин - Листопад

Али Ръза бей разбираше, че тази вечер от него ще се иска голяма саможертва.

След като възрастната жена около две минути се занимава с шиенето, каза:

— Али Ръза бей, имам да говоря с теб нещо важно. Полудях. Сега идвам от стаята на Шевкет. Дълго си говорихме с него.

Старият човек я изгледа като болен, който ще легне на операционната маса и зачака предопределения край.

Жена му, сякаш за да удължи неговото мъчение, след като направи дълго и несвършващо въведение, каза:

— Синът ни обича една жена и непременно иска да я вземе.

Шевкет бе много млад. Във възраст, на която хората вярват, че на света не може да има нищо по-важно и сериозно от това да обичаш. При все че Али Ръза бей много добре знаеше това, по никакъв начин не повярва на жена си. Според него любовта бе грижа, която една част от хората с добро положение купуваха съзнателно и с желание. Сериозно и умно момче като Шевкет, с толкова много работа на главата си, как можеше да се впусне в такава лудост?

След като продължително помисли, Али Ръза бей я погледна:

— Щом е тъй, да се ожени, какво да правим. Негово си право. От никого не може насила да се иска саможертва.

Хайрие ханъм го потвърди:

— Това е така, само че има нещо, което ме кара да се тревожа малко. Не зная какво ще кажеш ти?

— Още нещо ли? Кажи го де…

— Стар си, боя се да не се развълнуваш прекалено.

Али Ръза бей затрепери. Жена му отбягваше изведнъж да го натъжи. Същата Хайрие, която от известно време при всеки повод получаваше удоволствие от това да го кара да се свива. Значи, щеше да чуе нещо горчиво и страшно, което не можеше дори да си представи. Стараейки се да скрие тревогата си, старият човек каза:

— Не се притеснявай, кажи, аз вече свикнах на всичко.

Жената бе приключила с шиенето, клекна пред мангала срещу мъжа си и, разбърквайки с маша въглените, заговори:

— Шевкет се е любил с една от машинописките в банката. Тя била омъжена. Известно време се срещнали тайно тук-там. Но накрая работата излязла наяве. Жената била изхвърлена от мъжа си на улицата. Сега от срам не можела да идва в банката. Ако не се омъжела за Шевкет, непременно щяла да се самоубие.

Али Ръза бей не роптаеше, както бе очаквала жена му. Напротив, в поведението и погледа му имаше дълбока смиреност. Усмихвайки се горчиво, попита:

— Шевкет иска да се жени за тази жена ли?

— Ако ти се съгласиш, да. Ще спасиш едновременно два живота.

— Шевкет вече е зрял мъж. Ще прави това, което иска. Аз лично не бих могъл да се съглася на такъв брак.

— Какво говориш, Али Ръза бей?

— Мъжка дума, жено! Ако синът ми направи нещо такова, ще го смятам за мъртъв. Имах един син, ще си кажа, Бог ми го отне и ще посипя главата си с пепел. За съжаление, според мен, няма какво друго да се прави.

Хайрие ханъм познаваше мъжа си, знаеше, че кажеше ли нещо, няма как да се промени. Затова, без да продума повече, както си бе седнала, започна да плаче с приглушен глас. Али Ръза бей тихо каза:

— Напразно плачеш, жено. Повтарям, няма да пусна да припари в дома ми такава жена. Ако Шевкет не ме послуша, ако каже, „къщата я храня аз, ти нямаш право да говориш!“, тогава работата става друга. Аз бих се оттеглил и никога повече не бих се приближил. Предай му това, което чу. Не че не те съжалявам и теб, но какво да се прави, за мене няма друг възможен избор.

Хайрие ханъм излезе с плач от стаята. Али Ръза бей не си легна, понеже знаеше, че същата нощ няма да може да заспи. Обгърна се с одеялото и до сутринта разбърква празния мангал, потънал в мисли.

Къщата пак се бе разделила на две партии, Фикрет бе категорично против този брак. Първо, жената, която щеше да влезе сред тях, бе съмнителна личност, през чиято глава бяха минали всякакви авантюри. Второ, мизерията вкъщи и притесненията с парите щяха да се увеличат.

Що се отнася до Лейля и Неджля, те лудо искаха Шевкет да се ожени. Каквато и да е, тази жена щеше да внесе у дома малко разнообразие и радост. Шевкет се бе оплел в мисли като в паяжина, като баща им. Под влиянието на жена си непременно щеше да се промени.

Между двете групи започна светкавична битка. Али Ръза бей стоеше твърд като гранит по този въпрос. И като добавка, Фикрет бе станала за него невероятно могъщ боен другар.

Но Хайрие ханъм не преставаше да се надява, че ще пребори мъжа си. Без да предприема открити атаки, с подмолна борба, гледаше полека да го разколебае. След като разполагаха с пари и сила, рано или късно щяха да сломят безсмисления инат на този старец. Само че Шевкет не пипаше с твърда ръка, действаше бавно. Ах, ако той бе човек, който да може да се опълчи срещу баща си? Колко жалко, че младеж като него не правеше нищо друго, освен да плаче тайничко като момиче и всеки ден все повече да пребледнява. Наглед като че между бащата и сина нищо не се бе променило. Шевкет оказваше повече от всеки друг път уважение на баща си и с поведението и думите си показваше, че каквото и да се случи, за нищо нямаше да се опълчи срещу волята му. От време на време Хайрие ханъм съветваше сина си: