Решат Гюнтекин - Листопад

Дори и да не бе така, с какво щяха да купуват сватбени тоалети? Нищо не бе останало в ръцете и джобовете им.

Ако направят дългове, хубавичко ще изпуснат двата края, след няколко месеца, няма как, ще останат гладни и ще се опозорят пред хората.

Старият човек един ден бе взел срещу себе си Айше и на това единайсетгодишно момиченце часове наред бе показвал разни сметки и бакалски тефтери, чекове и книжа. Но вече децата бяха отвикнали и да уважават. Сега всички се държаха като Хайрие ханъм. Когато се разсърдеха или скарваха, гримасите им бяха точно като на майка им. „За какво му бе честност на мъж като теб?! Не помисли за нас. Станахме по-зле от децата на просяци. Когато всички изпълняват желанията на децата си, няма ли да се срамуваш да ни накараш да бъдем на сватбата на брат ни като деца на слуги?“, роптаеха те.

Али Ръза бей беше философ. На всеки човек можеха да му се случат най-различни неща. Но никога не би си представил, че един ден децата му ще набиват в главата му честността и порядъчността като голям срам, като непростима вина. Защото грижата не се състоеше само около тоалета. Покъщнината кажи-речи основно се сменяше. Старите кревати, маси, столове се продаваха, на тяхно място се закупуваха нови, някои стени се облепваха с тапети.

Всичко това струваше пари. Али Ръза бей дори не се осмеляваше да помисли какво е направил Шевкет, за да понесе тези разходи. Какво е теглил. Няколко пъти се бе опитал на всяка цена да поговори със сина си. Но Шевкет, който отбягваше да среща очи в очи с баща си, виновно бе склонил глава: „Зная, тате, но няма как…“, и се бе отдалечил.

Хайрие ханъм бе изкарала всичко от скрина си, последните си един-два накита бе продала на търг. Но всичко това отново не задоволяваше никого вкъщи, всяка вечер се чуваха викове, имаше припадъци и свестявания, и Хайрие ханъм, която не смяташе Али Ръза бей за човек, когато нямаше пари в ръцете си, изпаднеше ли в притеснение, се нахвърляше върху него: „Ти не си ли мъж на тази къща? Аз съм една безпомощна жена… Какво мога да сторя? Намери изход!“

Лошото в цялата работа бе, че Али Ръза бей не бе харесал и снаха си Ферхунде. Той помнеше деня, в който за пръв път я видя.

Старият човек си мислеше, че ще види свенлива и скромна женица, плачеща от радост, че честта й е спасена, че е приета в добро семейство. Точно обратно, срещна високомерно, арогантно, неблагодарно, лековато и разглезено изчадие.

В името на щастието на сина и честта на семейството имаше да каже няколко думи на тази жена. Но се отказа. Когато от пръв поглед разбра, че не може да се говори с нея, не намери друг изход, освен да се остави на течението на събитията.

Джаз бендът не преставаше, виждаше се как зад прозорците, чиито решетки преди два дни бяха свалени, групата постоянно скача и тропа неуморно.

Али Ръза бей помисли за Хайрие ханъм. Вероятно сега долу, в светлината на мижава лампа, сред купища немити чинии тя се блъскаше и приготвяше мезета за пияниците. От дълго време Али Ръза бей бе разсърден на тази жена, която в най-мъчителния му период го изостави сам. Но въпреки това тази нощ й съчувстваше.

Тази слабовата жена какво ли не бе теглила, докато отгледа тези пет деца? Справедливо ли бе да се блъска между стените на кухнята всеки ден, да се трепе, вместо да поеме спокоен дъх със смирението на човек, свършил работата си?

Това, което се случваше, в никакъв случай не оправдаваше и самата тя…

Нямаше начин да се промени изведнъж тази иначе чистосърдечна домакиня, прекарала целия си живот между четири стени, не познала други хора, освен децата си. Причината за тази промяна у нея може би трябваше да се търси във всекидневното общуване с децата й. Все пак си бе неразсъдлива, наивна жена. Не бе способна да гледа напред, а бе действала само с чувствата си, една слаба жена, желаеща с цената на каквото и да е да спира плача на децата си. Много неща, от които бе сигурно, че се отвращава, трябваше да приеме непременно само защото те искат, за да ги направи щастливи; не се колебаеше да изтезава и толкова годишния си мъж. Да, и двамата може би обичаха с еднаква сила децата си, но за жалост начинът им на обич бе различен.

Али Ръза бей вътрешно бе огорчен от Шевкет, но тази нощ му прощаваше, защото го съжаляваше до лудост. Същия ден няколко пъти се бяха срещнали. Без да го поглежда особено внимателно, бе видял сина си твърде отчаян и учуден. Красивата му и умна глава стоеше безцветна като пчелен восък в тъмния сватбен костюм.